MAFIOTS in LOVE (Taehyung & Jimin & Y/N)

34 глава

《 Г.Т. на Т/И 》

В 5:30 се запътих към парка, в който трябваше да се чакаме. Трябва да ми повярва, иначе всичко отива по дяволите.

В 6 часа вече бях пристигнала, а той вече ме чакаше, седнал на една от пейките, ровичкайки си в телефона.

Усетил погледа ми, вдигна главата си от устройството и ми помаха, слагайки си усмивка на лицето. Дали изобщо е истинска и наистина се радва да ме види? Твърде ловък е, за да разбера.

- Здравей, дъще - покани ме да седна до него на пейката.

- Здравей, тате - насилих се да се усмихна.

- Е, за какво ме извика? Да не би нещо да е станало? Добре ли си? - сбръчка вежди от притеснение.

- Да, добре съм. Просто... - започнах да си дърпам края на тениската от притеснение. Той поклати глава, подканвайки ме да продължа. - Разбрах нещо от Джънгкук.

- Което е? - вдигна объркано вежда.

- Разбрах... - поех си въздух - какво всъщност работиш.

- Оу... от Джънгкук? - погледът му някак се вледени.

- Той не е виновен, разбира се. Дочух разговора ви по телефона. Съжалявам - наведох глава, слагайки тъжна гримаса на лицето си.

- Спокойно, Т/И - повдигна главата ми с ръка. - Очакваше се да разбереш рано или късно. Щях да ти кажа, когато завършиш училище, така или иначе - даде ми укоражителна усмивка. - Е, щом вече знаеш, като моя дъщеря, трябва да знаеш и че ще наследиш бизнеса ми.

- Разбирам, затова и много мислех и... - мамка му, мразя се за това, което ще кажа - реших, че ще е добре да започна по-рано, за да свикна с нещата - погледнах го очаквано.

- Да разбирам, че искаш да навлезеш в мафията още от сега? - погледна ме изненадано.

- Мхм - измънках.

- Уау - разшири усмивката си той. - Не го очаквах. Мислех, че ще си по-скоро дистанцирана и ще откажеш да последваш стъпките ми - дръпна ме неочаквано в прегръдка. Това може би е първата ни прегръдка за няколко години.

- Бях скиптична отначало, но попитах и Джънгкук, когато разбрах. Той ми обясни, че всъщност не е толкова зле и че ще сме двамата заедно в това - лъжа.