MAFIOTS in LOVE (Taehyung & Jimin & Y/N)

9 глава

》Г.Т. на Т/И《

Събудих се бавно и започнах да се оглеждам, осъзнавайки че съм в стаята, в която прекарах нощта в къщата на Джимин. Какво правя тук? Станах от леглото и тръгнах към хола.

- Най-накрая се събуди, принцесо - с мазна усмивка ме посрещнаха Техьонг и Джимин.

- Какво правя тук? Какво стана? - сбръчках вежди.

- Припадна, когато те доведох до паркинга, затова помолих Тае да дойде и да ми помогне - с мила усмивка отговори Джимин.

- Така ли? Припаднала съм?

- Да, добре, че бяхме ние - каза Техьонг.

- Добре. Къде е телефона ми и колко е часа?

- Ето, заповядай - подаде ми го Тае, но, тъкмо когато щях да си го взема, го дръпна обратно. - Но преди това имаме да ти кажем нещо.

- Ам... Добре. Какво?

- И двамата много те харесваме, Т/И, но и двамата щом искаме нещо, го получаваме - каза Джимин.

- Какво трябва да значи това?

- Искаме да знаем ти харесваш ли ни?

- Ами... да, симпатични сте ми - изчервих се.

- Хаха, не, не, принцесо. Първо - ние сме обратното на симпатични, второ - говорим за другия начин харесване - кръстоса ръце Тае.

- Не знам, познаваме се от един ден - погледнах настрани, лъжейки.

- Ох, добре. Виж... - започна Джимин. - Ще прекараш време с всеки и ще решиш. Искаме да знаем кой ще спечели сърцето ти.

Техьонг ми даде телефона и тръгнаха да ме изпращат до вратата.

- Ами ако аз не искам и нямам чувства нито към един от вас? - попитах, излизайки от вратата.

- Няма такива, принцесо. А и, както Джимин каза по-рано, ние винаги получаваме това, което искаме.

- Но...

- Чао, красавице - затръшнаха вратата пред лицето ми. Ъгх, идва ми да ги убия. Що за разглезени хлапаци? Каквото искали, го получавали. Пф, ще я видим тази.

Ох, сега как ще се прибе...

- След мен, госпожице Хан - нечий глас прекъсна мислите ми. - Господин Парк ми нареди да ви закарам до къщата ви - мъжът отвори вратата на лимозината.

Какво по... Добре, Т/И, успокой се. Ох, какво да правя, не мога да ходя пеша до вкъщи. Качих се в черната лимозина, а шофьорът потегли.

》След 30 минути《

Какво ли не им е наред на тези момчета? Не могат просто да ме вземат за вещ и да си мислят, че могат да ме подхвърлят наляво-надясно. Няма да се предам толкова лесно. Ще им покажа, че в мен лежи само една студена, коравосърдечна кучка. Никакви хубави емоции, Т/И, запомни го!

- Пристигнахме, госпожице Хан - каза ми шофьорът, а аз само кимнах в отговор и излезнах от превозното средство.

Влезнах вкъщи и тръгнах да се изкачвам по стълбите, но нечий глас ме накара да спра на място.

- Т/И! - изтича до мен Джънгкук. - Къде беше? Не ме плаши така! Защо пропусна часове? Какво стана? Казаха ми, че си отишла с Джимин до лекарката. Всичко наред ли е? Той стори ли ти нещо? Добре ли си? - съсипа ме с въпроси той, хващайки в шепи лицето ми.

- По-спокойно, зайо - засмях се. - Добре съм. Просто съм припаднала, докато съм била с Джимин и той и Тае са ме откарали у тях.

- Какво? Защо? Защо просто не са те оставили на медицинската сестра? - вдигна вежда, съмнително.

- Ох, не знам. Просто се събудих у Джимин и те ми разказаха - тръгнах нагоре към стаята си, опитвайки се да отбягвам този разговор. Леле, съвсем забравих за Джънгкук. Та той ми е гадже! Не мога да го предам, като тръгна с две момчета, които на всичкото отгоре не познавам.

- Струва ми се съмнително. Не помниш ли какво стана?

- Честно, не. Само как излизаме с Джимин от стаята, после всичко ми е като мъгла.

- Ох, добре, няма значение. Но, моля ти се, не се навъртай около тях - погледва ме в стаята ми.

- Знам, и на мен са ми много странни - хванах ръката му, като седнах на леглото, канейки го да седне до мен. - Но няма от какво да ревнуваш. Познаваме се от малки, не бих те предала, Куки - гушнах го.

- Радвам се да го чуя - прошепна в ухото ми, отвръщайки на прегръдката ми.