MAFIOTS in LOVE (Taehyung & Jimin & Y/N)

50 глава

《 Г.Т. на Т/И 》

- Т/И, как може да сториш това на собствения си баща!? - разкрещя ми се той.

- О, моля те, тате! Ако някога си ме обичал, тогава щеше да ми позволиш да правя собствени избори и да имам право на свобода! - отвърнах на тона му.

- Опитвах се да те предпазя от тези... нехранимайковци!

- И двамата знаем, че не те са виновни в цялата ситуация - погледнах го с угорчение. - Как може да ме лъжеш след всичката вреда, която си нанесъл!? Браво, получаваш медал "Баща на годината". Ще ти отива в гроба.

- Не можеш да ме убиеш, та ние сме една кръв! - присмя ми се той.

- Много си вярваш, както винаги - завъртях очи и тръгнах да напускам стаята, докато той крещеше зад мен да се върна.

- Ненавиждам го - каза ми Техьонг, когато напуснах стаята.

- Разбирам те. И аз не мога да му простя за това, което е направил. Въпреки че е мой баща, е редно да си плати за всичи прегрешения.

- Хаха, звучиш все едно си някакъв Бог.

- Не, аз съм Богиня - намигнах му и му казах да си тръгваме.

《 На следващия ден 》

- Какво е станало с баща ти? Къде е? - започна да ме разпитва Джаксън, когато се появих в сградата на мафията.

- Не знам, по дяволите, Джаксън! - направих се на съсипана. - Той почти не се прибира, не знам къде е деветдесет и девет процента от времето! Да не би да се е случило нещо с него? Да не би да е в опастност? Ако е, трябва да го намерите! - опитвах се да си придам загрижен и невинен вид.

- Знам, Т/И, опитваме се - опита се да ме успокои той, слагайки ръка на рамото ми, погалвайки го. - Всичко ще бъде наред.

- Сър, Джаксън! - извика се някой, затичан към нас. - Разбрахме, че господин Хан последно е бил на среща с японската мафия. Сигурни сме, че те имат пръст в отвличането му.

Очаквах да хванат въдицата за Мураками. Всички въпросителни водят до него. Изчезването на Джимин също. И двамата са били надхитрени от японеца, който всъщност избяга при засадата ми. Беше твърде бърз, за да го хванем, а и той не беше главната ни цел, затова го пуснах да избяга. Перфектното оправдание и двете мафии да нарочат неговата. А аз? Аз оставам в сенките. Незаподозрената, която иска възмездие за баща си.

- Много добре. Трябва да разберем какво е станало. Остави ми контакт за връзка на Мураками. Ще говоря лично с него, за да разберем истината.

Момчето си тръгна, а Джаксън обърна вниманието си отново към мен.

- Знам, че ти е трудно да осмислиш всичко в момента, Т/И, но ни е нужен някой да управлява мафията и... ти си наследницата му, така че...

- Какво?! - изкрещях, повдигайки вежди от шок. - Искаш да заема мястото на баща ми? Не, невъзможно - категорично отказах аз. - Та аз дори не знам как да се защитавам и стрелям, и всички тези работи с мръсния бизнес и сделки. Аз не мога да правя сделки! Не разбирам нищо от мафиотския живот! - започнах да изброявам всичките негативи.

- Т/И! Овладей се! - леко ме разтърси той.

- Джаксън, моля те! Не мога да се грижа за всичко това сама! Непосилно е! - погледнах го страхливо в очите.

- Не се тревожи, ясно? Аз ще съм до теб, както и останалите глави на отделите. Ще ти помогнем да поддържаш мафията, ще те научим на всичко нужно и ще те ръководим. Напълно съм сигурен, че ще станеш най-добрият шеф - той позволи лека усмивка да се прокара по устните му.

- Много ти благодаря, че ме подкрепяш - погледнах го с очи, пълни с надежда. - Но все още не смятам, че съм за това място - при думите ми усмивката му падна и завъртя очи от досада. - Не можеш ли просто ти да заемеш позицията? Или някой друг, който иска? Не съм подготвена и не ставам за шеф!

- Ох, какво ще те правя? - каза той, скривайки лицето си в шепи от умора.