MAFIOTS in LOVE (Taehyung & Jimin & Y/N)

41 глава

《 Г.Т. на Т/И 》

- Е, какво се случи с Джънгкук? - попитах Джимин по телефона, опитвайки се да запазя неутралитет.

- Пуснах го - каза просто той.

- Какво?! Защо не ми каза? - почти извиках.

- Чаках да попиташ - изсмя се сладко в слушалката. Ъгх, да не би да казах "сладко". Връщам си думите назад, та това е Парк Джимин.

- И? Няма ли да те издаде пред баща ми? Каза ли ти нещо важно? - имам чувството, че трябва аз самата да му извадя думите от устата.

- Т/И, не се притеснявай. Всичко съм уредил. А сега, когато той отново е на свобода, ще поддържаш ли връзка с него? - заинтересува се Джимин.

- Хм... не знам~ - опитах се да го подразня. - Все пак бяхме гаджета, може и да си уговоря пижамено парти у тях - сложих си една мазна усмивка, въпреки че той не можеше да я види в момента.

- Не играй тази игра, красавице. Ще загубиш - прошепна предупредително.

- Добре, Чим-Чим - прошепнах и аз подигравателно.

Казахме си чао и тъкмо когато се обърнах, видях Джънгкук, излизащ от къщата си.

Усмивката ми бързо падна от лицето. Опитах се да мина покрай него без да го поглеждам, но той ме хвана за лакътя преди да му избягам.

- Т/И, може ли да поговорим? - погледна ме с очи, пълни с надежда.

- Ъгх, какво искаш? - извъртях поглед, отскубвайки се от хватката му.

- Виж, не исках да става така - започна той, сваляйки погледа си надолу от срам. - Аз наистина те обичам! Да, знаех за баща ти, да, помагах му да те наглеждам, да, знам всички планове, намислени за бъдещето ни, но единственото ненагласено нещо тук са чувствата ми към теб. Винаги си ми била най-добрата приятелка... и повече от това. Моля те, прости ми - след речта си върна погледа отново върху очите ми.

- Ох, Джънгкук - въздъхнах аз. - Много съм объркана в момента. Станаха твърде много неща. Надявам се да казваш истината, но докато не си подредя мислите, моля те, дай ми пространство.

- Ще направя всичко стига да ми простиш - замлъкна за секунда.

- Всъщност можеш да помогнеш...

《 Г.Т. на Техьонг 》

Седях на дивана и гледах празно в пространството, когато Хосок влезна в стаята.

- Какво правиш, Тае? Защо просто седиш безучастно? Да не би да е станало нещо? - попита и седна до мен.

- Не, всичко е супер. А при теб?

- Все същото. Хайде да гледаме филм! - усмихна се, разведрявайки настроението ми.

- Доб... - бях прекъснат от телефона си. Непознат номер ми звънеше - Ало?... Добре, идвам - затворих и тръгнах да ставам от дивана.

- Хей, какво стана? Къде отиваш? - погледна ме объркано Хосок.

- И аз не знам, пожелай ми късмет!

- Късмет! - провикна се, тъкмо когато излезнах от къщата.