MAFIOTS in LOVE (Taehyung & Jimin & Y/N)

16 глава

》Г.Т. на Т/И《

- Ще започна първо аз - каза Джимин. - Баща ти е мафиот...

- Баща ми е какво!? - разширих очи в шок.

- Не ме прекъсвай! Така никога няма да успея да ти разкажа! - скастри ме той.

- Извинявай... - сведох глава.

- Баща ти е мафиот, както и ние.

- Вие какв... - тъкмо отново щях да го прекъсна, когато Техьонг ми запуши устата.

- Най-добре е така, принцесо - каза ми Тае, а аз извъртях очи.

- За разлика от баща ти, ние сме добри мафиоти. Родителите ми и бащата на Тае бяха убити от татко ти и не, няма да те убием или държим за заложничка, спокойно. И двамата имаме привличане към теб, но не можем да ти кажем повече информация.

- Мммм... - опитах се да говоря, но се сетих, че ръката на Техьонг е още на устата ми.

- О, извинявай - махна я.

- Как така не можете да ми кажете повече информация?

- Имаме минало заедно, Т/И, но ти трябва да го отключиш сама.

- Чакай, но защо не си спомням нищо?

- Изтрили са ти паметта или нещо такова.

- Кои те?

- Смятаме, че са били слугите на баща ти, тези, които работят за него.

- Но защо?

- Заради миналото ни. Не можем да ти кажем повече, затова ще прекараш време с нас, за да си спомниш. И не казвай на баща си или на когото и да е другиго. Особено на Джеон Джънгкук.

- Защо?

- Пф - извъртя очи Джимин, - просто недей.

- Но... - не можах да си довърша изречението заради Техьонг.

- Няма "но". Сега се прибирай или ще останеш тук завинаги - подкани ме той.

- Какво по... - този път ме прекъсна Джимин.

- Чао, Т/И. Обичаме те и си дръж прекрасната уста затворена - затръшнаха ми, както предния път, вратата в лицето.

Ох~, тия ми ходят по нервите.

Шофьрът от миналия път отново ме закара до нас и вече се беше стъмнило.

- Най-после си тук. Къде бяхте? Какво правихте? - посрещна ме Кук на вратата.

- Нищо специално, зайо, но не се притеснявай, ти винаги ще си ми най-добрия приятел.

- Ох, да. Само приятел - погледна надолу.

- О, Куки - гушнах го. - Извинявай. Знам, че все още имаш чувства към мен.

- Няма нищо, Т/И. Стига ми това, че сме приятели. Ще се примиря - засмя се, въпреки че виждах тъгата в очите му. - Е, хайде да гледаме филм - седнахме на дивана и пуснахме някакъв филм.

- Ти какво прави, докато ме нямаше? - попитах го, без да отделям поглед от екрана.

- Ами нищо особено. Видях баща ти. Беше дошъл за момент, но веднага си тръгна.

- Аха...

- А ти така и не ми каза какво правихте с Джимин - погледна подозрително към мен.

- Какво имаш предвид, Кук? - и аз го погледнах.

- Нищо. Просто питам - върна погледа си на телевизора.

- Разходихме се из града и ходихме до мола - излъгах отчасти.

- Супер... Прекарахте ли си добре? - не спираше с въпросите.

- Куки, какво ти става?

- На мен ли? Нищо... Просто питам.

- Може ли да се съсредоточим върху филма, моля?

- Добре, добре... За какво си приказвахте?

- Джеон Джънгкук, кълна се, че, ако не спреш да споменаваш Джимин, ще те убия тук и сега! - бликна ми кръвта.

- И-извинявай. Просто бях любопитен.

- Ревнуваш ли? - попитах го, леко усмихвайки се. Много е сладък, когато се изчервява или е притеснен.

- Д-да... Съжалявам. Няма да те питам повече.

- Надявам се.

Какво му става? Супер странен е. Крие ли нещо от мен. Знам, че има чувства към мен, но не мисля, че е това... Хмм~.