《 Г.Т. на Т/И 》
- Т/И, добре ли си? - чух да ме пита Джимин, но аз само гледах в писмото след като го прочетох и сълзите напираха в очите ми. Започнах да дишам тежко, а ръцете ми затрепериха, карайки ме да изпусна писмото на земята. Ако не седях на дивана, щях да се сгромоля на пода от слабост.
- Той... Той е направил всичко? - попитах по-скоро себе си отколкото тях.
Изведнъж главата ужасно ме заболя и се хванах за нея от болка. Какво се случва? Спомените... един по един се връщаха. Труповете, баща ми, уплашената ми майка. Всичко връхлетя в ума ми като забравен сън. Не... не може да е истина. Толкова пъти съм сънувала частици от всички тези спомени, мислейки си че са просто кошмари, но не бяха... Всичко това е истина.
- Т/И, какво става? - чух да ме пита Джимин, ала гласът му беше заглъхнат и сякаш далечен.
Не можех да издържа повече на натоварването и усетих как бавно по-бавно зрението ми се замъглява, докато не остана само черна картина пред очите ми и не припаднах.
《 2 часа по-късно 》
Събудих се изтощена в нечие легло и когато се огледах наоколо, се досетих, че бях все още в имението на Джимин. Издишах тежко и станах, но бързо седнах отново на леглото, усетила пулсирането в главата ми и причината да бях припаднала.
- Полека, красавице, ще се нараниш - каза някой, дошъл пред мен, и когато вдигнах поглед, видях Джимин, гледащ ме загрижено. Болката ме поотпусна и станах, хвърляйки се в прегръдките му. - По-добре ли се чувстваш? - попита той с усмивка, като ме галеше по гърба успокояващо.
- Да - отговорих тихо, заровила глава в гърдите му. - Още не мога да повярвам.
- Съжалявам, че е трябвало да видиш всичко това, красавице. Трябваше да бъда до теб, да те предпазя. Обвинявам се до ден днешен, че не съм успял. Можех да те защитя поне до някаква степен - каза ми Джимин с вина в гласа.
- Не си виновен ти. И ти си бил дете. Радвам се, че само аз съм била там, защото никой друг от вас не е страдал.
- Дори така да мислиш, бих върнал времето назад и бих си разменил местата с теб само и само за да те предпазя. Но не се тревожи, защото последната битка настъпва и аз ще бъда до теб, ще те пазя с живота си. Обичам те, Т/И - каза той със сериозен тон.
YOU ARE READING
MAFIOTS in LOVE (Taehyung & Jimin & Y/N)
FanfictionТ/И е нормално момиче, което е в клопката на двама лудо влюбени мафиоти. Тя не знае колко опасни всъщност са те, но дали тя е по-нормална от тях? ▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎ Корица: @PetyaJeon