MAFIOTS in LOVE (Taehyung & Jimin & Y/N)

32 глава

《 Г.Т. на Т/И 》

- Джимин? - погледнах го с отворена уста. Думите не можеха да излезнат от устата ми, въпреки че имах милион въпроси.

- Качвай се в колата. Нямам много време - отговори ми той, задърпвайки ме след себе си, преди да мога дори да осъзная какво се случва.

Настанихме се по седалките, а той запали колата, карайки по-бързо от всякога.

- Какво, по дяволите, се случва? - буквално изтерясвах до него.

- Ще ти обясня всичко, но имам ограничено време, тъй като в 15:30 ми е полета до Япония - каза спокойно той, въпреки че можех да усетя лекото напрежение, което го беше погълнало. - Не трябва да правя това, но не ми пука и грам.

След няколко минутен път с колата той спря в някаква скрита задънена уличка.

- Не мисля, че някой ще успее да ни открие тук - наруши тишината Джимин.

- Е, сега ми кажи какво се случва! Смятах, че всичките ми спомени с вас са били просто сън! - не можех да стоя спокойна при факта, че има твърде много неща, за които само аз не знам.

- Имам само 15 минути, затова ще ти обясня набързо най-важното - погледна ме притеснено. - Джънгкук помага на баща ти в мафията, тъй като неговото семейство са политици, а ръцете на политиците никога не са чисти. От самото начало са предвидили всичко след като са те отделили от нас.

- Какво? Джимин, нищо не разбирам! - свъсих вежди. - Знам за родителите на Джънгкук и разгадах, че той помага на баща ми, но какво има общо всичко това?!

- Знаех си, че не си толкова глупава, красавице - намигна ми той, но след това върна сериозното си изражение. - От отдавна баща ти работи с родителите на Джънгкук, а когато стана време да се преместите, нарочно са направили плана той да се сближи с теб, да станете близки - за да те наблюдава по всяко време. А когато навършите университет, със сигурност са щяли да ви оженят.

- Джимин... Шегуваш ли се в момента?! - останах без думи, не можех да повярвам какво чуват ушите ми.

- Да ти приличам да се шегувам, Т/И?

- Не може... Не може да е истина... Не може! - опитах се да не повишавам тона си, но нямах контрол над нищо в момента. Бях объркана, останала без думи, съсипана от реалността.