MAFIOTS in LOVE (Taehyung & Jimin & Y/N)

37 глава

《 Г.Т. на Т/И 》

Всички започнаха да четат и да си правят бележки на лаптопите, а аз? Аз стоя вцепенена, панирайки се как изобщо ще измисля нещо, което е нечувано досега за мен.

Опитах се да прочета първия ред на документа, но мозъкът ми не успяваше да се съсредоточи от паниката, налегнала ме.

Ох, какво ще правя сега? Джимин държи на мен, трябва да се стегна! Ами ако все пак не успея? Ами ако се проваля накрая? Да, в момента може и да не ме дисквалифицират, но ако така и не схвана всичката тази информация? Тогава целият план отива по дяволите и... и може би никога няма да разбера истината... Ох, какъв е смисълът? В сравнение с другите аз съм начинаеща. Мисля да се откажа...

- Спокойно, Т/И - тихият глас на Джаксън ме стресна, карайки ме леко да обърна глава към него. - Знам, че можеш. Дишай заедно с мен - дори не осъзнах кога съм започнала да хипервентилирам, но следвайки ритъма на Джаксън, дишането ми отново се регулира. Стресът изцяло напусна мозъка ми, вече успявайки да се съсредоточа върху опътванията на учителя ми. - Твоят проект е за грабеж на банка. Знам, че знаеш как да напишеш доклада. Вземи пример от някой криминален филм - подсказа ми той.

Чак сега осъзнах, че Джаксън е застанал плътно зад стола ми, облегнал ръката си на рамото ми, устните му на нивото на ухото ми. Обърнах се, за да го погледна с крайчеца на окото си, забелязвайки близостта на лицата ни. Той ми се подсмихна и в следващата секунда се изпари от погледа ми, отивайки към някой друг, искащ помощта му.

Мисловно се плеснах, обръщайки вниманието си към плана за грабеж. Джаксън ми вдъхна кораж, позволявайки на мозъка ми да ме слуша отново. Прочетох доклада и веднага ми хрумна идея. Естествено! Не мога да повярвам, че се паникьосах за нищо.

След около 20 минути писане бях готова и тъкмо навреме, тъй като в следващия момент Джаксън ни каза да спрем работата си.

- Е, колко от вас успяха да завършат? - попита той, а почти всички, включително и мен, вдигнаха ръка. Леле, това се нарича конкуренция. И аз щях да бъда една от провалилите се, ако не беше Джаксън. - Явно сте доста сигурни в себе си. Харесва ми - намигна ни, карайки няколко момичета, застанали на първата редица, леко да изпискат. Ъгх, гадост. Помислих си, извъртайки очи. - Моля, сега всички да се настанят в конферентната зала, за да представят плановете си. Неуспелите само ще слушат, за да се научат по-лесно. Хайде!

Е, сега е времето да проверим дали съм изгледала достатъчно сезони на сериала "Хартиената къща" (на англ. "Money heist").

- Така, някой иска ли да започне пръв? - попита ни Джаксън, местейки погледа си от човек на човек. Лиса, стояща до мен, изяви желание, вдигайки ръка. - Добре, кажи ми за какво е проектът ти, за да отворя файла, и започни с обясненията.

- Моята мисия е за набавяне на труднодостъпен наркотик - започна тя, изчаквайки Джаксън да отвори доклада с готовата й мисия. - Като помощни направления са ми дадени, че един грам струва две цяло и пет хиляди евро, но дилърът прави бизнес само с избрани от него хора. От това можем да си направим извода, че с честни сметки няма как да се доберем до него - Джаксън само клатеше глава, харесвайки накъде отива планът й. - Първото нещо, което бихте си помислили, е че можем просто да го заплашим с някой негов роднина. Но това няма да се получи, защото друго нещо, което знаем е, че съпругата му е дъщеря на наемен убиец, известен с уменията си и с това, че има цяла своя фирма с обучаващи се убийци. Да заплашиш такъв човек е като да предизвикаш самата смърт. За щастие, обаче имаме и още един жокер в ръкава си. За да си набавим този наркотик, не е нужно да го получаваме от него. Трябва ни само малка доза, за да може химиците ни да разберат състава му, и евентуално така ще купим само "тайната съставка", за да можем да го произведем в собствената ни база. Тогава мисията ни се улеснява много повече. Ще издебнем момента, когато той самият е под инфлуацията на наркотичното вещество, тъй като знаем, че всеки петък ходи по клубове с приятелите си, и ще откраднем малка доза от продавача.

- Така няма и да разбере - довърши Джаксън след което започна да ръкопляска, а останалите го последвахме. - Това е пример за един съвършен план. Надявам се, че всички слушаха. Е, благодаря ти, Лиса - тя само се поклони и си седна обратно на мястото.