MAFIOTS in LOVE (Taehyung & Jimin & Y/N)

56 глава

《 Г.Т. на Т/И 》

Толкова ми е скучно, че реших да си пусна индийския сериал, който дават в 15:00 часа. Мда, сега пък от него ми стана още по-скучно. Леле, каква боза!

- Никой не се държи така в реалния живот! - изкрещях на телевизора.

- Какво, по дяволите, правиш? - попита ме Хосок. Чакай, Хосок!?

- Ох, изплаши ме! Какво правиш тук? - погледнах го учудено.

- Ъм... живея тук? Което имение е на Джимин, е напрактика и мое. Все пак сме като братя по съдба.

- Аха, добре - казах, обръщайки се, вече напълно незаинтересована.

- Хей, не смяташ ли да избягаш по някакъв начин? - попита ме той.

- Защо? Ще ми помогнеш ли? - казах, засмивайки се.

- Естествено, че не, но много странно от твоя страна да не опиташ поне веднъж.

- Ох, Хосок, писна ми.

- Какво? Кое? - обърнах се към него отново и видях как ме гледа странно.

- Цялата тази ситуация. Така и все още не знам абсолютно цялата история между моето семейство и това на Джимин и Техьонг, а... - погледнах надолу, усещайки вината - с действията си наранявам само Джимин още повече. Мислех си, че постъпвам правилно, като най-накрая поставям себе си на първо място, но... това само ме прави чудовище като баща ми - скрих главата си между коленете, за да не може да види сълзите, капещи от очите ми.

Усетих как Хосок се раздвижва и как сяда на дивана до мен. Той сложи ръка на рамото ми, карайки ме да погледна към него, вдигайки глава.

- Съжалявам, Т/И - погледна ме тъжно.

- За какво съжаляваш? - попитах, избърсвайки бузите си с ръкава на блузата ми.

- За...

- Хосок - друг глас се обади отнякъде.

- Джимин? - Хосок се обърна към него, подпиращ се на вратата, а аз бързо се обърнах с гръб, за да не види червените ми очи.

- Нужен си в мафията.

- О, добре... отивам - Хоби стана и бързо излезна от стаята.

- А ти, красавице, какво правиш? - усетих зоркия поглед на Джимин, пронизващ гърба ми.

Аз не казах нищо, затова той седна до мен и взе дистанционното.

Тръгнах да ставам, но ръката му се вкопчи през корема ми, карайки ме да изгубя баланс и да падна в скута му.

- Не се опитвай да ме избягваш - опита се да ме погледне в лицето, но аз само го извъртах в посока, противоположна на неговата. - Хм, добре, щом ще е така - ръката му слезна от корема ми надолу към зоната ми и преди да успея да го спра, той започна бавно да разтрива клитора ми през клина ми. Аз веднага се отпуснах върху рамото му, задъхвайки се от движението му.

- Дж-Джимин...

- О, сега ми говориш, така ли, красавицо? Искаш ли да те накарам да не спираш да крещиш името ми за наказание? - прошепна ми в ухото, целувайки и засмуквайки врата ми.

- М-Мамка м-му... - процедих преди да се осъзная и рязко да стана от скута му.

Ох, сега съм и възбудена, и ядосана. Как е възможно? Зоната ми в момента ме моли да му дам разрешение да прави каквото си иска с мен, но това няма да стане туку-така.

- Не ме докосвай, докато не решиш да ме освободиш! - казах, все още запъхтяна.

- О, така ли? - той стана и се приближи дотолкова, че телата ни да се докосват, карайки температурата на тялото ми да се вдигне още повече. - Очите ти ми казват друго - вдигна ръка и погали бузата ми, подсмихвайки се. - Изчервена си твърде сладка. Чудя се колко топло ще е голото ти тяло в ръцете ми - прошепна последното с дрезгав глас, оглеждайки ме от горе до долу с поглед, а след това бързо излезна от стаята.

Очите ми останаха прилепени към вратата, през която излезна, а секунда по-късно се строполих на дивана, поемайки си дълбока глътка въздух и охлаждайки си лицето с ръце.

Мамка му, как се очаква да стоя надалеч от него, когато нито мозъкът, нито сърцето ми ме слушат? И двете са замъглени от желание, което дълго време пазех в себе си. Хората са прави - рискът от смърт наистина те възбужда, а аз не веднъж го изпитах.