13 глава

211 14 0
                                    

》Г.Т. на Т/И《

- А-аз... ти, естествено. Познаваме се от малки и...

- Не по този начин, Т/И~! Ох~. Виж... - въздъхна. - Ако не си сигурна в чувствата си, ще те разбера. Ще ти дам време да помислиш и знай, че, дори да избереш него, приятелските ни отношения няма да се променят. Обичам те и бих убил за теб, но не мога да те насилвам - усмихна ми се.

- Благодаря за разбирането, Куки - гушнах го.

- Сега да тръгваме за училище, защото ще закъснеем - погали ме по гърба и отново тръгнахме.

》В училище《

Седнахме си по местата и се заприказвахме, чакайки госпожата да дойде.

- Добро утро, Т/И - поздрави ме с весела усмивка Джимин, подпирайки се с ръце на нашия чин.

- Добро утро и на теб, Джимин - казах аз.

- Как мина вчера денят ти без мен? Сигурно ужасно много съм ти липсвал - не отделяше очи през цялото време от мен, все едно Джънгкук го нямаше.

- О, виж, госпожата дойде! - проговори Кук. - По-добре си сядай преди да ти се е скарала - усмихна му се фалшиво Джънгкук, а Джимин само го изгледа и си седна на мястото.

- О, и не забравяй, че днес е мой ред, красавице - прошепна в ухото ми Чим, така че само аз да чуя.

Не му обърнах внимание, а просто се съсредоточих върху думите на госпожата.

- Така деца, тази събота и неделя ще има лагер. Който иска може да се запише. За повече подробности като колко пари е, къде е и така нататък ще намерите в коридора на таблото.

- Ще ходиш ли? - прошепна ми Кук.

- Не знам. Знаеш, че не си падам по такива неща.

- Моля те де~ - направи тъжна муцунка той.

- Добре, може и да отидем, но не съм сто процента сигурна.

- Все е нещо. После ще го обсъдим, че тази вещица ще ни изпепели с поглед - прошепна ми последно и се засмя.

》На междучасието《

- Пише че е пътуване до остров Нами. Не е толкова далече, хайде де Т/И~ - мрънкаше ми Куки.

- Ох, Джънгкук. Дай да видя - приближих се до таблото. - Пише, че учителя си избира с кого да си в стая.

- Да и?

- Може да не се паднем двамата, а аз не искам да съм в стая с някакви префърцунени кифли.

- Ще сме заедно, спокойно. Знаеш, че госпожата ме харесва, ще ми угоди - намигна ми.

- Да, добре - извъртях очи.

- Това значи ли, че ще дойдеш? - усмихна ми се ехидно.

- Да, защо не? Последна година сме, ще е хубаво.

- Даа! - гушна ме.

- Добре, добре, стига прегръдки, хайде да влизаме в час.

》След училище《

Тъкмо с Джънгкук тръгнахме да се прибираме, когато едно червено Ферари ни препречи пътя.

- Съжалявам, Джънгкук, но ще трябва да ти я отнема - намигна ми през сваления прозорец Джимин.

- Но Джимин... - опитах се да му се противопоставя.

- Не, красавице, имаме уговорка.

- Няма нищо, отивай - подкани ме Кук.

- Сигурен ли си, зайо? - погледнах го, опитвайки се да прочета очите му.

- Да, спокойно. Ще те чакам у вас - усмихна ми се.

- Добре. Чао - гушнах го и се качих в колата.

- Сериозно ли предпочиташ него пред мен? - вдигна вежда, докато тръгна с колата нанякъде.

- Той ми е приятел още от детска възраст, а теб те познавам от няколко дена - кръстосах ръце.

- Да, но виждала ли си ме? Аз съм секс Бог!

- Не външният вид е важен, Джимин. Тае вчера ми спечели доверието и видях неговата истинска страна. Надявам се и ти да имаш такава - през цялото време гледах през прозореца.

- Хъх...

- Какво? - обърнах се към него объркана.

- Затова те харесвам. Винаги си искрена и търсиш доброто у всекиго - спря колата и ме притисна към вратата, а лицето му от усмихнато се превърна в студено и безизразно, - но не всеки е такъв за какъвто се представя, Т/И - изпиваше ме със студения си поглед, а аз не посмях да кажа нищо.

- Хайде да слизаме - след няколко секунди в гледане отново проговори, връщайки радостното си изражение.

Леле, това момче си сменя по-често настроенията от курва, сменяща си гаджетата.

- След вас, милейди - отвори ми вратата и ми подаде ръка, за да слезна.

Заключи колата и тръгнахме към мястото.

MAFIOTS in LOVE (Taehyung & Jimin & Y/N)Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang