MAFIOTS in LOVE (Taehyung & Jimin & Y/N)

40 глава

《 Г.Т. на Т/И 》

- Е, днес ще ви научим на първичните стъпки за хакване, както и как да стреляте с пистолет. Елате с мен към хакерската ни зала - поведе ни Джаксън натам.

- Леле, винаги съм се удивлявала на хакерите. А сега аз ще мога да стана такава - споделих на Лиса.

- Нали, и аз! - усмихна ми се тя. - Въпреки това предпочитам ръкопашния бой и боравенето с оръжия.

Поклатих глава в знак на разбиране и двете тръгнахме към залата.

- Нека ви представя Бекхьон. Той е най-добрият ни хакер и ще ви проведе урока, а аз съм тук само за помощ, тъй като не разбирам толкова много за хакерството - представи ни Джаксън мъжът, седящ на стола и гледащ със смразяващ поглед.

《 Г.Т. на Техьонг 》

Джънгкук е изчезнал. Разтърсих се и намерих адреса му, но съседите му ми казаха, че не са го виждали отдавна. Разбрах и че родителите му са политици, затова не можели да се прибират често, за да го виждат. Което означава, че е лесна мишена за враговете си... за Джимин.

- Кажи ми, приятелю - натъртих на названието, с което го нарекох. - Къде е той? - погледнах го сериозно, подпирайки се с две ръце на бюрото му.

Джимин тъкмо се беше върнал от пътуването си и отново се беше затрупал с работа. По принцип си поделяме задълженията, но аз ненавиждам седенето пред компютър и документи цял ден, затова той ме замества.

- За кого ми говориш, Тае? - погледна ме объркано той, вдигайки поглед от документите. - Прекъсваш ми работата. Вместо да ме разпитваш, защо не вземеш да ми помогнеш? - каза, връщайки вниманието си върху файловете.

- Не се прави. Знам, че си отвлякъл Джънгкук - стиснах бюрото по-силно, дразнейки се от държанието му.

- И защо смяташ така? - погледна ме, накланяйки глава настрани.

- Защото никой не го е виждал, а ти си единственият, който би го направил - при думите ми той само се усмихна леко, поглеждайки към компютъра си. - Нищо ли няма да кажеш? - повиших леко тон.

Той само обърна компютъра си към мен, показвайки ми камера от някакво заведение.

- Виждаш ли? Той е добре и е на кафе с приятел. Ако все още се съмняваш, горе вдясно изписва актуална дата и час.

Прехапах устната си от надигащата се вина. Сведох поглед за секунда, а след това го върнах отново към Джимин.

- Добре, извинявай. Не исках да те обвинявам така.

- Радвам се да го чуя. А, защо се интересуваш толкова от него? - попита ме той, стряскайки ме с неочаквания си въпрос.

- Не знам. Просто книгата, която искам да прочета е у него и я няма никъде другаде - не знам него ли се опитвам да излъжа или себе си.

- Аха, ясно - усетих сарказма в тона му, но не повдигнах темата повече.

- Е, как беше в Япония? - опитах се да отклоня вниманието му от Джънгкук. - Разбрах, че си се опитал да сключиш бизнес с най-голямата мафия там. Какво им поиска, оръжия ли или наркотици?

- Нито едно от двете.

- Тогава? - погледнах го объркано.

- Поисках да сключим ръце и да се съюзим - отговори ми без капка емоция той.

- Какво?! Но защо? Ами ако ни предадат, за да завземат бизнеса ни? - изражението ми бързо се превърна в изплашено. Това момче нормално ли е?

- Ще ни трябват, искаме или не. Сега ме остави намира, имам документи за оправяне - с лекота ме изгони от стаята.

《 Г.Т. на Джънгкук 》

Тъкмо се разделихме с Югьом, когато чух как някой зад мен вика името ми. Обърнах се и видях човека, който най-малко очаквах.

- Техьонг? - сключих вежди от изненада. - Какво искаш? - погледнах го студено.

- Тъкмо минавах от тук и те видях, и реших да те попитам дали прочете книгата, за да ми я заемеш? - дружелюбно ми се усмихна момчето.

- Какво? Коя книга?

- Тази по видео играта. Е, завърши ли я? - погледна ме в очакване той.

- О-оу, тази книга. Не, не съм все още - мамка му, не зацепвай Джънгкук, ще разбере.

- Ясно... А когато я прочетеш, ще ми я дадеш ли?

- Пф, на теб? - изгледах го с отвращение. - Естествено, че не. Извини ме сега, ако обичаш, но имам по-важна работа от това да се занимавам с нещастници като теб - обърнах се и тръгнах към нас преди да може да ми каже каквото и да е още.