MAFIOTS in LOVE (Taehyung & Jimin & Y/N)

17 глава

》Г.Т. на Джимин《

Седях си в офиса и пишех документи, когато някой почука на вратата.

- Влез - отговорих.

- За какво ме повика? - влезна Хоби.

- Отвлечи, Т/И - казах съвсем спокойно, докато не отделях поглед от масата.

- Толкова рано ли? - учуди се той.

- Ам... Да~.

- Каква е причината?

- Ох, Хосок. Просто я отвлечи! Ясно!? - ядосах се. А когато се ядосам, не съм същия сладък Чим.

- Добре, добре - каза и излезна.

Ох~, Т/И. Искам да си само моя, но естествено и Тае трябваше да се влюби в теб. Ъгх~, мразя да деля. Особено това, което е мое, но сега поне ще си сама за мен. Е, докато Техьонг не разбере, че съм те отвлякъл де.

》Г.Т. на Т/И《

- Какво искаш да правим сега? - попита ме Джънгкук.

- Хмм... Не знам. Честно казано, съм уморена вече - потърках си очите и се прозях.

- Тогава, ако искаш, да си тръгвам - стана от дивана, но аз го дръпнах за ръката, за да седне обратно.

- Не, не, Куки. Стой тук - гушнах го, гледайки го тъжно.

- Добре, но ако ми разкажеш подробно какво знаеш за Ким Техьонг и Парк Джимин и какво сте правили заедно.

- Джеон Джънгкук! Защо, по дяволите, ти трябва да знаеш? Разбирам, че ревнуваш и искаш да знаеш какво изпитвам, но виждам, че не е само това! Какво има? - ядосах се, искайки най-накрая да разбера истината.

- Съжалявам, просто съм ревнив...

- Не, Джънгкук! Не е само това! - повиших тон. - Има още нещо, което не ми казваш!

Не последва отговор от негова страна. Само ме гледаше с надежда в очите. С надежда за какво? Да му се доверя ли?

- Опитвам се да те предпазя, Т/И!

- От какво? От две момчета? От чувствата ми към тях? От приятелските ми чувства към теб? Кажи, Джънгкук! Изплюй камъчето!

- Не мога да ти кажа! Обичам те и искам да те предпазя, но първо трябва да ми се довериш!

- Не, Джънгкук - станах от дивана и се обух, отваряйки входната врата.

- Къде отиваш? Т/И! - тръгна след мен.

- Остави ме, Джънгкук! Остави ме поне за момент! Искам да бъда сама! - излезнах от къщата ми, тряскайки вратата, и тръгнах по улицата.

Не знаех накъде отивам нито къде ще стигна. Не мислех. Всичко ми дойде в повече.

Видях близко паркче и седнах на една от пейките. Нямаше никой, беше тихо и само звукът на щурците се чуваше. Беше приятно.

- Здравей отново, Т/И - чух нечий мъжки глас, но не можех да разбере  кой е, тъй като в следващия момент някой ми сложи кърпа на устата с някаква течност по нея, която ме накара да изгубя съзнание.

》Г.Т. на Хосок《

Тъкмо бях паркирал пред къщата на Т/И, наблюдавайки възможен момент да я отвлека.

О, перфектно! Излезе бясна през вратата, оставяйки приятеля й вътре. Като по сценарий.

Запалих колата и я проследих до някакъв парк. Тя седна на една от пейките и сега беше мой ред да изпълня заръчаното.

- Здравей отново, Т/И - казах и я приспах.

Изведнъж получих обаждане.

- Свърши ли работата, Хосок? - чух гласа на Джимин от отсрещната линия, докато премятах Т/И на рамото си.

- В момента я водя към колата.

- Добре. Знаеш къде е стаята й, нали? - попита ме той.

- Да, спокойно. Затварям, че ще я изпусна.

- Добре. Чао - затвори.

Сложих я на задната седалка и потеглих към имението на Джимин.