MAFIOTS in LOVE (Taehyung & Jimin & Y/N)

55 глава

《 Г.Т. на Т/И 》

Събудих се и разтърках уморено очи. Какво се случи? Заоглеждах се из стаята и осъзнах, че това не е моята стая. Къде се намирах? Отворих вратата и тръгнах по коридора. Леле, колко е огромно това място? На коридора имаше поне още 10 врати, водещи към най-вероятно огромни стаи, същите като тази, в която допреди малко бях заспала. Къде, по дяволите, съм? Най-накрая стигнах стълбите на етажа и започнах да вървя надолу.

- Добро утро, красавице - чух гласа на Джимин изпод стълбите, където се намираха два големи фотьойла и една маса между тях. Той държеше чаша кафе в ръката си, а в другата книга. Явно намира как да си запълва времето.

- Какво направи!? - с бързи крачки тръгнах към него, а когато си остави кафето на масата, го хванах за яката на костюма му и го дръпнах към мен от ярост.

- Сложих край на игричките ти - той се усмихна победоносно, гледайки нагоре към мен, защото беше седнал.

- Защо си мислиш, че като ме отвлечеш и плановете ми ще спрат? Знаеш, че имам цяла мафия на моя страна, нали? Все някой вече е разбрал и предупредил другите, че съм в опасност. Например, Лиса... освен ако не си я убил - погледнах го с уплашен поглед.

- Не, но ти се щеше да съм - усмихна се още по-широко и злокобно той.

За какво говори?... Не... Лиса...

- Предателка... - беше единственото, което можех да кажа от шок. Пуснах яката му и се втренчих невярващо в Джимин.

- Изпратих Лиса в мафията ви, за да те наблюдава постоянно. Още от първия ден, когато се запознахте на обученията.

Не мога да повярвам. Всичко е било лъжа? Отново? Първо - Джънгкук, сега - Лиса...

- А си мислеше, че си по-добър от баща ми. Ти си същият. Лъжец, създал илюзия за живота ми, за да се чувствам по-щастлива. Обаче и двамата накрая ме оставяте съсипана.

Той замълча, а усмивката му се изпари от лицето.

- Ще стоиш тук, докато аз не кажа. Аз отивам в мафията си и ще се върна чак вечерта. Не се опитвай да избягаш, има охрани навсякъде около къщата. Не ме карай да те връзвам за леглото - каза, припомняйки ми как аз бях постъпила така с него. - Ако искаш нещо, поискай го от охраните пред вратата. Те са инструктирани какво можеш и не можеш да правиш, затова не се опитвай да ги манипулираш. Най-малко искам да убивам свои хора, защото са се влюбили в теб - каза го презрително и си взе якето от закачалката. - Е, чао за сега, красавице. О, и само да ти кажа, че има камери в къщата и мога да те наблюдавам, когато си поискам. Няма как да избягаш, откажи се от всякакви мисли - каза и излезе от входната врата.

- Мамка му, ПАРК ДЖИМИН! - Изкрещях от ярост и ритнах с крак един от столовете около фотьойла.

Добре, Т/И, мисли, мисли. Трябва ти план за бягство, иначе всичко отива по дяволите...

《 Г.Т. на Джимин 》

- Мислиш ли, че това е най-ефективният план? - попита ме Хосок, докато се возехме в колата по път за мафията ми.

- Ах~... Не мисля, че имам друг избор. Така сърцето ми и мозъкът ми поне са спокойни и никой от тях не се възпротивява. Нито мога да я пусна, нито да я унищожа - загледах се през прозореца на колата, съзерцавайки града.

- Накрая сам ще се унищожиш - предупреди ме Хосок, но съм готов да поема тази саможертва.

Телефонът в джоба ми зазвъня и когато го извадих, видях, че е всъщност познат номер.

- Ало? - отговорих аз.

- Джимин, къде е Т/И? - чух гласа на Техьонг.

- Защо ти е? Да не би да си се влюбил в нея отново? - избазиках му се аз. Естествено, знам, че е предател, но и с него няма какво да правя, освен да го дразня и оставя в пълно неведение.

- Джимин, спри с игричките. Какво направи с нея? - попита ме сериозно той. Леле, не съм убиец, че да ми говори така... Добре де, напрактика съм... Но не бих посегнал и с пръст на Т/И.

- Отвлякох я. Мислех, че за това може да се досетите и сами - аз се подсмихнах от детинското ми държание.

- Какво искаш от нея, Джимин? - още един въпрос.

- Не искам нищо от нея, Тае - отговорих му все едно е глупак и завъртях очи от раздразнение. - Искам нея.