MAFIOTS in LOVE (Taehyung & Jimin & Y/N)

12 глава

》Г.Т. на Т/И《

След яденето се поразхождахме в града и даже той ми хвана ръката по пътя. Честно, мислех го за поредния играч, но се оказа, че се крие наистина добро и мило момче в него. Ах~, така е само по-сладък. Чакай, какво? Не, не, не, Т/И! Ти си имаш гадже! Не го забравяй!

- Хей, Т/И, добре ли си? - размаха ръка пред лицето ми Тае. Вече бяхме пред нас и беше станало 17:00 часа.

- А? Да, да, отнесох се.

- Хм... - загледа се в лицето ми безизразно.

- К-какво?

- Нищо. Просто...

- Просто? - подтикнах го да продължи.

- Имаш прекрасни устни - вгледа се в тях.

- Амм... - изчервих се и погледнах настрани.

- Най-добре да влезаш преди да съм направил нещо твърде прибързано - прошепна в ухото ми, а аз преглътнах тежко.

- Добре... Чао - тръгнах към вратата, но той ме спря, като ме хвана за ръката и ме завъртя отново към него, сливайки за секунда устните ни.

- Лека нощ, принцесо - тръгна към колата си.

- Л-л-лека - стоях замръзнала на място, но се упомних и влезнах вътре. По дяволите, ако Джънгкук разбере... ДЖЪНГКУК! Съвсем забравих за него. Дали е добре? Трябва да му звънна.

Набрах номера и зачаках да вдигне, но той... ми затвори?! О, не... Ами ако е видял сцената преди малко? Ох~.

》Г.Т. на Техьонг《

Тъкмо казах на Т/И да се прибира, когато с периферията си видях как Джънгкук ни наблюдава, затова бързо я обърнах и целунах.

- Лека нощ, принцесо - качих се в колата си, а преди да потегля, погледнах запоследно към Джънгкук с победоносен поглед. Можех да видя яростта, изписана по лицето му. Хехе, добре изиграно, Ким Техьонг.

》Сряда《
》Г.Т. на Т/И《

Тъй като Джънгкук вчера така и не ми върна обаждането, реших да отида у тях.

Почуках на входната им врата и госпожа Джеон ми отвори.

- О, здравей, Т/И. Защо си тук? Не тръгна ли с Джънгкук?

- Какво?

- Той тръгна преди малко за училище. Мислех, че е с теб.

- Не - въздишах, - не е.

- Нещо станало ли е, мила? - погледна ме притеснено.

- Не, не... Е, приятен ден. Аз ще тръгвам. Довиждане - махнах за "чао" и се затичах към училище. Щом каза преди малко, значи не е толкова далеч, а и явно не е тръгнал с колата си, тъй като тя е паркирана пред къщата.

След около пет минути спринт го настигнах.

- Дж-Джънг... Ах~, не съм в много добра форма.

- Т/И? - изгледа ме странно, давайки ми ръка да се подпра на него, тъй като бях твърде изтощена. - Ох, Т/И. Защо тича дотук? - попита ме.

- Исках да те настигна. Защо ме избягваш?

- Ох... - погледна настрани.

- Какво има...? - вдигна си веждата в отговор. - Видя ни, нали? - сведох поглед.

- Да.

- Сигурно искаш да скъсаме и разби...

- Какво? Не, не, не, естествено - погледна ме с тъжна усмивка. - Просто... трябва ми време - тръгнахме заедно към училище.

- Но Джън...

- Хареса ли ти? - попита направо.

- К-кое?

- Целувката, Т/И! Какво друго? - леко се ядоса.

- Ох... Няма да те лъжа, Джънгкук... Не знам, честно.

- Ох, Т/И! Правиш го по-трудно! - затръшка се.

- Е, какво искаш от мен!

- Да ми отговориш само с "Да" или "Не"! Добре... Неговата целувка ли ти хареса повече от моята?

- Ам... Джънгкук, стига с тези въпроси! Не ми се говори за това - кръстосах ръце.

- Виж, Т/И - спря и хвана ръцете ми. - Трябва да знам - мен или него? - погледна ме в очакване.

- А-аз...