MAFIOTS in LOVE (Taehyung & Jimin & Y/N)

7 глава

》Г.Т. на Техьонг《

- Гадже, хъх? - казах сам на себе си. - Ще видим това, Т/И.

》Понеделник《
》Г.Т. на Т/И《

Тръгнахме с колата на Джънгкук за училище.

- Е, какво имаме първи час? - попита той, докато аз гледах програмата.

- Математика.

- Ох, ужас. След това?

- Физическо.

- Едно хубаво нещо - зарадва се той.

Стигнахме и слезнахме от колата, запътвайки се към първия ни час.

- Ох~, мразя математика~! - нацупи се Куки, когато седнахме на обичайните си места.

- О, стига, зайо. Нали аз съм тук - усмихнах му се.

- Добре де, не се оплаквам. Хехе - засмя се, целувайки за кратко устните ми.

- Джънгкук, в училище сме! - ударих го по рамото.

- Е, и? - отново ме целуна.

- Стига - засрамих се, виждайки препълнената класна стая с ученици, гледащи към нас.

- Добре, добре, спирам.

- Хаха, ужасе...

- Госпожице, Хан, може ли да млъкнете, за да представя новите ученици? - изгледа ме кръвнишки госпожата, но не от нейния поглед се стреснах, а от този на "новите ученици", по точно Техьонг и Джимин. Отместих поглед, защото имах чувството, че ще изпият душата ми само с поглед. - Представете се.

- Аз съм Парк Джимин, приятно ми е да се запознаем - усмихна се, като помаха с ръка.

- Аз съм Ким Техьонг. Къде да седнем? - попита Тае, все така безизразно, не поглеждайки към госпожата.

- Зад Т/И и Джънгкук има две свободни места, ако иска...

- Да, благодаря - прекъсна я Техьонг, отправяйки се към местата зад нас, докато не отделяше поглед от моя, а Джимин го следваше плътно, намигайки ми, когато минаха през нашия чин.

- И така, ученици... - започна урока си тя, но аз не я слушах особено, заради тези двамата отзад.