MAFIOTS in LOVE (Taehyung & Jimin & Y/N)

19 глава

》Г.Т. на Т/И《

Няма да стане, Парк Джимин. Ще избягам от тук.

Отворих вратата и видях, че нямаше никого на етажа.

Супер.

Тръгнах надолу по стълбите и там също нямаше хора.

Хмм... Това изглежда твърде лесно... Ами ако е просто капан...

Докато се бях умислила, някой ме прегърна отзад.

- Какво правиш, принцесо? - прошепна в ухото ми Джимин.

- Отивах към... към кухнята. Огладнях - излъгах достоверно.

- Т/И, Т/И - засмя се. Нещо смешно ли казах? - Лъжец, лъжец, виси на конец - последва още един смях от негова страна.

- Какво говориш, Джимин? - през цялото време гледах само напред, избягвайки погледа му и факта, че е толкова близо до мен.

- Не си играй с мен, Т/И. По-умен съм, отколкото си мислиш - прошепна. - И ако не спреш да си играеш... - спря за момент - ще загубиш разсъдъка си в даден момент. Е, кукло, какво избираш? Да стане по твоя воля или по моя. А моята едва ли ще ти хареса - преглътнах тежко, но все пак реших да не показвам страх.

- Ох, Чим, стига връщолеви тъпотии - откъснах се от хватката му и извъртях очи. - Ела да ядем - хванах китката му и тръгнах към кухнята. - Ще направя палачинки - настаних го на един от столовете, докато аз започнах да готвя.

Измъкнах се за сега.

》Г.Т. на Джънгкук《

Къде е Т/И? Не съм я виждал откакто се скарахме вчера. Ох~, къде ми беше умът? Не трябваше да я разпитвам толкова. Дано си добре, Т/И.

》На голямото междучасие《

Не са дошли нито Т/И, нито онези двамата - Джимин и Техьонг. Сигурно те са замесени в изчезването на приятелката ми.

Тъкмо отивах към стола, когато видях Техьонг.

Ще види той.

Отидох до него и го хванах за яката, гледайки го разярено.

- Къде, ПО ДЯВОЛИТЕ, е Т/И? - едвам се спирах от това да не го пребия.

- Какво? Т/И не е ли на училище? - изражението му стана загрижено. Хмм... Наистина ли не знае къде е?

- Не се прави! Знам, че ти и приятелят ти сте замесени!

- Наистина не знам къде е! - толкова ли го е грижа за нея? Ами ако те наистина я обичат?

- Съжалявам... - пуснах яката му. - Изчезна вчера. Скарахме се и тя излезна късно вечерта. Не е у тях нито тук. Притеснявам се за нея. Ами ако е пострадала? - споделих му какво мисля. Пф, какво ми става, че да му споделям тревогите си? - Както и да е... - прочистих гърлото си. - Мислех, че ти и Джимин сте замесени в това, но явно съм грешал.

- Пф, аз и... - спря изречението си и ококоро очи.

- Какво? Знаеш ли къде може да е? - попитах го.

- Ъъъ... А? - погледна към мен. - О, не, не знам. Е, ще се видим после. Чао - тръгна навън. Добре... това беше странно. Хах, не можах да не забележа красивите му очи... О, боже мой, Джънгкук! Ти го мразиш! Той ти е враг! Открадна момичето, което обичаше от теб! Стегни се!

Ще те намеря, Т/И. Само ми дай време. Сигурен съм за едно обаче... Техьонг със сигурност знае къде си.