》Г.Т. на Т/И《
Събудих се в някаква стая. Чакай малко... Това е стаята в къщата на Джимин, в която спах на партито. Какво правя тук? Последно помня, че бях седнала на пейка в парка, а после... НЯКОЙ МЕ ПРИСПА!
- Добро утро, Т/И - влезе в стаята Хоби.
- Хосок? Какво правиш тук? Защо аз съм тук? - потърках клепачите си.
- Ами... Отвлякох те - каза си направо, все едно е нещо нормално, като се подпря на рамката на вратата, правейки се на готин.
- Ти какво!? - леко изкрещях.
- Ох, Т/И - извъртя очи. - Чу го и от първия път.
- Защо?
- Защото Джимин ми нареди.
- А Джимин защо ти нареди?
- Защото ми е шеф.
- Мислех, че сте приятели.
- Такива сме, но и ми е шеф. Аз съм му дясната ръка.
- Аха... Значи и ти си част от мафията? - не спирах да питам.
- Ох, Т/И, спри с въпросите! Очевидно е, че съм. Ако не беше собственост на Джимин, щях вече да съм те изчукал - прошепна достатъчно силно, за да го чуя.
- По дяволите, Хосок! Първо - аз съм ничия собственост. Да ти прилачам на трофей? Второ - ужасен си! Не може да говориш така на една жена!
- Както кажете, госпожице Хан - поклони се подигравателно с дразнеща усмивка, а аз само извъртях очи.
- И сега какво чакаме? - попитах.
- Мен - влезе Джимин с ръце в джобовете. Пф, разбрахме, че си шефът тук, не е нужно да го показваш. - Благодаря, че я поразсея Хоби, сега ни остави на саме - през цялото време гледаше право в очите ми.
- Чао, Т/И~ - каза Хосок и излезе.
- Защо ме отвлече, Джимин?
- Защото си само моя.
- Нали знаеш, че можеше просто да ме доведеш до тук, вместо да ме отличаш, а и мислех, че ще се съревновавате с Тае.
- Нямаше да е забавно, ако просто те бях закарал до тук, и все още се съревноваваме, просто аз леко наруших правилата - намигна ми.
- Както кажеш. Може ли да си тръгвам? - погледнах го отегчено. Не ми е до техните игрички сега. Семейството ми и Джънгкук сигурно се притесняват за мен.
- Хах... Т/И, Т/И... - засмя се подигравателно. Дойде до мен и ме притисна към облегалката на леглото. Отново изражението му се смени за секунди от сладко на сериозно. - Да не мислиш, че ще те отвлека просто за забава? Ще стоиш тук до когато аз кажа! Ясно? - каза срещу устните ми, леко крещейки.
- И защо ми е да го правя? - вдигнах вежда, предизвикателно.
- Хах, да не мислиш, че имаш избор? Спокойно, през времето ти тук ще получиш каквото си искаш, но трябва да бъдеш добро момиче - приближи се към устните ми, а аз преглътнах тежко, - иначе ще получиш наказание - направи мръснишка физиономия и се изправи от мен.
- И сега какво се очаква от мен? - попитах, връщайки се от мръсната ми фантазия.
- Ще прекарваме време заедно и се надявам да си спомниш на кого всъщност принадлежиш - намигна ми и си тръгна от стаята.
Супер. И сега какво?
YOU ARE READING
MAFIOTS in LOVE (Taehyung & Jimin & Y/N)
FanfictionТ/И е нормално момиче, което е в клопката на двама лудо влюбени мафиоти. Тя не знае колко опасни всъщност са те, но дали тя е по-нормална от тях? ▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎ Корица: @PetyaJeon