MAFIOTS in LOVE (Taehyung & Jimin & Y/N)

30 глава

《 Г.Т. на Неутрал 》

- Мисля, че повярва - каза момчето, обръщайки се към другите.

- Никога не можем да сме напълно сигурни - отговори другият. - Т/И не е толкова глупава за каквато я взимаме.

- Според мен няма да търси повече. Няма какво повече да разбере.

- Джимин?

- Ммм? Какво? - вдигна забилата си глава от земята към очите на този срещу него.

- Няма ли да кажеш нещо?

- Какво искаш да кажа, Техьонг? - надигна се яростта в очите му. Тае не отговори нищо, учуден от действията на приятеля си. - Ох, лазите ми по нервите. Отивам в базата - каза и излезна от къщата си.

- Странен е, нали? - попита Тае.

- Да, така ми изглежда. Сега, къде е кокаинът, който си ми обещал? - погледна с усмивка момчето.

- Заповядай - Техьонг взе пликчето от масата и му го подаде. - Свърши добра работа, но внимавай следващия път как говориш на Т/И, иначе ще ти размажа физиономията.

- Споко, братле. Просто исках да я разкарам по-бързо. Знаех си, че ще сработи - вдигна ръце все едно да докаже, че е невинен. - Викайте ме често за такива лесни задачи. С удоволствие ще ги изпълня - момчето помаха за чао и излезна от къщата.

- Ах, това момиче. Само проблеми - каза сам на себе си Тае, масажирайки слепоочията си.

《 Г.Т. на Т/И 》

Събудих се от алармата си до спящия Джънгкук, който се беше сгушил в мен.

- Мм, хайде да поспим още малко - измрънка той.

- Не, Куки. Имаме училище, хайде ставай! - опитах да се измъкна от хватката му, но той ме издърпа отново в прегръдката му.

Обърнах се към него, а той отвори очите си.

- Ох, как може да си толкова красива, въпреки че току-що си станала? - усмихна се тромаво и приближи лицата ни. Преглътнах тежко от притеснение, не знаейки как да избягам от хватката му.

Тъкмо устните ни бяха на милиметри разстояние, когато някой отвори вратата на стаята ми.

- Т/И, ставай за учи... - баща ми спря изречението си, когато видя гледката пред себе си. Джънгкук бързо ме пусна, отдалечавайки се в другата страна на леглото. - Кхм, слизайте за закуска - каза преди да затвори вратата след себе си.

- Ами.. нека слизаме - усмихна ми се неловко Джънгкук.

- Ще те убия, когато тръгнем за училище - прошепнах му заплашително, на което той се засмя и избяга бързо от стаята преди да съм успяла да го ударя с възглавница.

Оправих се набързо за училище, сложих си всички учебни материали в раницата и слезнах долу да закусвам.

- Уау, тате, това ти ли го сготви? - погледнах го невярващо.

- Може и да съм зает човек, но винаги ще намеря време да сготвя на дъщеря си - усмихна ми се той и ме покани на масата, където Кук вече беше седнал.

Настанихме се всички и започнахме да ядем от пържените филийки и яйцата с бекон.

Никой не казваше нищо, което правеше обстановката още по-неловка заради сутрешната ситуация.

- Е, деца... - започна баща ми - знам, че сте заедно, но ако правите разни неща, ползвайте предпазни средства - погледна ни стриктно.

- О, боже, тате! - едвам не повърнах закуската си. - Не говори такива неща, моля те! - погледнах го отвратено.

- Просто казвам, защото ми е рано да ставам дядо - защити се той.

- Спокойно, сър. Не се притеснявайте. Разбира се, че ползваме - каза Джънгкук и ми намигна закачливо.

Аз ококорих очи и го праснах по ръката, изшепвайки "Свършен си!".

- Тате, не го слушай, не сме правили нищо. Но, Джънгкук, защо се обръщаш към тати с думата "сър"?

- О-оу, просто, не знам, звучи ми най-уважително - избегна погледа ми.

- Да, Т/И, аз му казах така да ме нарича, тъй като съм свикнал от работата ми.

- Тате, Джънгкук не ти е някакъв работник! Не може да се държиш с него като с такъв! - скастрих го аз.

- П-права си, извинявай, Джънгкук, наричай ме господин Хан от сега нататък.

Кук само кимна, продължавайки да отхапва от филията си. Усещах напрежението в стаята. И двамата бяха забили погледи в чиниите си. Хах, не можеше да е по-лесно.

Навързах две и две.