MAFIOTS in LOVE (Taehyung & Jimin & Y/N)

47 глава

《 Г.Т. на Т/И 》

- Хосок, направи нещо! - изпадах в изтерия аз.

Опитах се да се добера до Джимин, но мъжете от мафията на врага му ме спряха.

- Т/И - каза само той, карайки ме да се обърна към него. - Успокой се.

- Как да се успокоя!? Та Джимин току-що рискува живота си заради мен! Кой знае какво ще му направят! Моля те, Хоби, помогни му! Трябва да има някакъв на...

- Т/И! - извика се той, карайки ме да млъкна. - Джимин знае какво прави. Не се тревожи, ще го открием, но съм напълно сигурен, че не сме му нужни. Справял се е с много по-лоши ситуации.

Очите ми се бяха насълзили и цялата треперех, но думите му все пак помогнаха леко.

- Добре. Вярвам ти - прошепнах немощно.

- Би ли желала да отидем да ядем? - опита се да ме разсее той, усмихвайки ми се със слънчевата си усмивка.

- Извинявай, но не ми е до това, Хоби. Бих желала да се прибера - погледнах натъжено към краката си.

- Разбирам. Нека те закарам - той ме прегърна през рамо, утешавайки и водейки ме към една от колите.

《 Г.Т. на Джимин 》

- Сега ще кажете ли какво искате от мен, за да приключим най-накрая с неразбирателствата? - омръзна ми вече от схемите им.

Твърде скучно ми стана, тъй като нямат желанието да разкрият плана си все още. Какво толкова тайно крият и защо още не са ми казали? Не мисля, че са чак такава заплаха, но за всеки случай съм уведомил Хосок, че ако не се върна до дванадесет часа, значи съм в опасност. Естествено, това не гарантира, че ще бъда жив още след първия час, затова имам и скрит чип за проследяване, както и микрофон, закачен под блузата ми.

- Извинявай, Парк, но всичко с времето си. Когато те заведем на мястото, ще ти се разясни всичко. Което ми напомни - той направи знак на мускулестите мъже до мен и единият разбра жеста му, вдигайки блузата ми, изкарвайки голата ми горна част наяве.

- Какво по... - опитах се да си отдръпна, но другата батка ме задържа на място.

- Мислиш си, че не знаем за единствената ти надежда за бягство ли? - отвърна ми шефът им.

Мъжът откри миниатюрното проследяващо устройство и микрофон, които бях скрил доста добре, така че да изглеждат като част от кожата ми.

Просто чудесно. Всъщност за мое учудване, хората си знаят работата. Може би са по-опасни, отколкото ги смятам.

- Пристигнахме - каза предполагаемият им шеф след няколко дълги минути и мутрите не дочакаха и секунда, за да ме изнесат навън.

Тръгнахме към малка сграда, забутана в пустата гора. Какво, ще ме измъчват ли? Информация ли искат? Хаха, няма шанс да ме докоснат и с пръст, защото без колебание ще накарам всеки, докоснал ме, да си плати.

Мутрите отвориха вратите, бутайки ме да вляза вътре.

Малкият склад беше тъмен, заради залязалото слънце. Не виждах почти нищо, но мъжете ме водеха грубо през празното място. Бутнаха ме да седна на един стол, все още държейки ръцете ми.

Изведнъж лампите на склада светнаха, принуждавайки ме да притворя очи от силната светлина.

След като очите ми привикнаха, осъзнах, че някой седи в другия край на сградата до ключа за лампата.

- Т/И?