MAFIOTS in LOVE (Taehyung & Jimin & Y/N)

10 глава

》Г.Т. на Т/И《

Вървях сама до училище, тъй като Джънгкук е болен. Какво ли му стана? До вчера си беше добре. Както и да е, проверих го и наистина беше в ужасно лошо състояние. Предложих му да се грижа за него, вместо да ходя на училище, но той каза, че не трябва да изпускам учебен материал заради него. Дано се оправи по-бързо, защото цял ден ще ми бъде скучно без него.

- Здравей, принцесо - отнякъде се появи Техьонг, докато ходех към първия си час.

- Не ме принцесвай, Техьонг! Ти и твоят приятел Джимин стойте далеч от мен! Къде е той, между другото?

- Има малко работа. И защо~? - показа квадратната си усмивка.

- Ох - извъртях очи, отегчена, - имам си гадже, затова не мога да играя игричките ви.

- Значи... ако нямаше гадже, щеше да се съгласиш? - погледна ме с надежда.

- Не! Това е пълна лудост! Просто не ми говорете, не ме поглеждайте, отбягвайте ме, дори не си мислете за мен! Ясно?! - седнах на чина си.

- А къде е гаджето ти? - смени темата.

- Не те интересува. Какво не разбра от това да ме игнорираш? - погледнах го злобно.

- Всъщност пропуснах тази част. Чух само, че имаш гадже, но щом той не е тук... - седна до мен на чина.

- Какво правиш?

- Сядам.

- Има други места в класната стая, нали знаеш? - ядосах се.

- Да~, но, тъй като ти си сама и аз съм сам - походи с пръсти по ръката ми, спечелвайки си пляскане от моя милост, - може да си прави компания взаимно.

- Техьон... - влезе учителката в стаята, прекъсвайки изреченението ми. Супер, сега трябва да седя до него до края на часа.

- О, и щом Джимин го няма, днес е мой ред - прошепна ми.

- За какво? - обърках се.

- За това, което си говорехме вчера, принцесо - намигна ми.

- Техьон...

- Госпожице Т/И, не си говорете в часа ми, ако обичате - прекъсна ме отново госпожата. Ох, не е честно. Тия госпожи ми имат зъб.

》След часа《

Ох, най-после ще се махна от този идиот.

Станах от мястото си и тъкмо щях да тръгвам, когато нечия ръка ме спря. Обърнах се и видях Тае с повдигната вежда, вперил поглед в мен.

- Къде си мислиш, че отиваш? - попита той.

- Където си искам. Не е твоя работа - пробвах да се освободя от хватката му, но не успях.

- О, не, принцесо. Ти идваш с мен. Няма да се измъкнеш от "сделката ни".

- Но аз не искам! - възпротивих му се.

- Хаха, кой те пита? - замъкна ме надолу по коридорите към изхода.

- Не мога да пропусна училище, Техьонг!

- Само гледай - изумих се от двойнствеността му - веднъж е миличък и забавен, а друг път може да те убие само с поглед.

- Къде отиваме? - поне това имах право да знам.

- Не знам - качихме се в колата му. - Къде искаш да отидем?

- Обратно в час?

- Добър опит, но не. Какво обичаш? - запали двигателя, докато ме питаше.

- Ами... обичам пица...

- Добре, отиваме в най-добрия ресторант за пици тогава - потегли.

- Ама отиваме да ядем ли? - ококорих се, поглеждайки към него.

- Не. Отиваме на среща - подсмихна се.

- Ама аз...

- Не ми пука, че имаш гадже. Той не е достоен за теб.

- Не е...

- Вярно е. Не проваляй срещата, говорейки за този Джънгълкук или какъвто е там, а се наслади на нея.

- Няма пък!

- О, да, има... или трябва да те накарам да й се насладиш - спря на червено и доближи лицето си към моето, карайки ме да потреперя.

- Добре, ще се опитам... но не обещавам - отместих лицето си.

- Хах, сладка си, когато се изчервяваш - светна зелено и отново подкара колата, а аз стоях обърната към прозореца през целия останал път, без да си казваме и думичка.

Да се насладя, а?