MAFIOTS in LOVE (Taehyung & Jimin & Y/N)

45 глава

《 Г.Т. на Т/И 》

- Здравей, Кук - сложих фалшива усмивка на лицето си, за да не заподозре нищо. - Влизай - поканих го вътре.

- Защо не каза поне на мен или на госпожата, че ще се прибереш? Знаеш ли как се притесних? - погледна ме с кучешките си очички.

- Сладък си, когато се притесняваш за мен - засмях се, стискайки го за бузата.

- Х-хей! - заекна той, изчервявайки се. - Не съм сладък! Аз съм мъжествен! - нацупи се, скръствайки ръце пред гърдите си.

- О, голямото бебе да не би да се разстрои? Сигурно иска да си пийне следобедното млекце - опитвах се да го издразня.

- Защо? Да не искаш да ме нахраниш със своето мляко? - пристъпи към мен, поглеждайки ме съблазнително.

- К-какво?! - учудих се от отговора му. - Все тая - опитах се да го избутам, защото всичките ни горещи спомени заедно минаха през ума ми.

- Бягаш ли? - хвана китката ми с ръката си, приближавайки се още повече.

Опитах се да се отдалеча назад, но се блъснах в задната част на дивана, което предизвика разстоянието помежду ни да се скъси още повече. Той започна да приближава лицето си по-близо до моето, а аз го гледах в очакване, не можейки да мръдна и милиметър по-назад.

- Хахаххахах - изведнъж той избухна в смях, хващайки се за корема. - Да си беше видяла лицето! О, не, умирам! - продължи да се превива.

За секунда не осъзнах какво се случва, но бързо се опомних, удряйки го зад врата.

- Хей, Джънгкук! Не можеш просто да правиш така! - креснах му аз.

- О, бебето да не би да се разстрои? - изимитира ме той. Ъгх, това момче.

- Спри да ми се подиграваш! - плеснах го по рамото.

- Добре, добре. Извинявай - едвам сдържаше кикота си. - Е, имаш да ми обясняваш някои подробности. Нека да започнем.

- Не все още. Чакаме още един човек.

- Кого? - присви объркано вежди.

Тъкмо когато попита, се позвъня на вратата.

- Ето го и него.

《 Г.Т. на Джимин 》

- Джимин, смяташ ли, че планът ще проработи? - попита ме Хосок.

- Съмнявал ли си се някога в мен? - казах самоуверено, въпреки някои неточности.

- Не, но това е може би най-рискованата ни мисия досега. Толкова ли я харесваш? - попита ме той.

- Ах, нямаш си и на представа. Бих направил всичко за нея - за момент отклоних погледа си, усещайки безнадеждните ми чувства, но бързо отново си сложих коравата маска на лицето. - Това е важно за мен. За нея. Не трябва да се проваляме, Хоби - погледнах го, очаквайки разбирателството му.

- Чисто и ясно. Ще успеем - каза окуражително, показвайки ми стиснатия си юмрук в знак на борбеност.

- Така те искам - отвърнах, копирайки жеста му.

《 1 час по-късно 》

- Ето го планът - започнах да обяснявам аз на доверените ми хора от мафията. Бяха точно петдесет и шест. Предостатъчно, за да сработи мисията. - Хан тази вечер отива да сключи сделка с японската мафия. Ще иска обмяна на висококачествени оръжия и отива лично, за да им предложи да сдвоят мафиите си. Обаче Япония вече са на наша страна, затова ще ни помогнат да го хванем на място. И въпреки това, не се доверявайте напълно на японците. Държете ги под око в случай, че решат да се настроят срещу нас. Докато чакаме правилния момент, ще бъдем скрити на три различни места. Двадесет ще са зад него, още двадесет пред него, а шестнадесет от лявата му страна. Така ще го приклещим, пречейки му да побегне нанякъде. Шестнадесетимата имат задача да се доберат колкото се може по-бързо до него, докато другите се целете повече в това да отстраните хората му. Не го изпускайте на всяка цена. Той е целтът ни. Трябва ми непокътнат. Без него не искам да ми се връщате живи. Ясно?! Хан е властен и хитър човек, може да се опита да обърне картите, но ние ще срутим изградената му мафия до основи!

Всички извикаха гръмогласно в знак на жертвоготовност, от което кръвожадната ми усмивка си прокара път на лицето.

////////////////////////////////////////////////////////////

Очаквайте драма в следващия епизод хехе.