MAFIOTS in LOVE (Taehyung & Jimin & Y/N)

21 глава

》Г.Т. на Т/И《

- Джимин, пусни ме! - изкрещях със затворени очи.

- И защо да го правя, принцесо? Ядоса ме, а аз не съм същият миличък Чим, когато съм ядосан - каза гневно през зъби, навирайки се в лицето ми.

- Дж-Джим...

- СПРИ ДА МИ ПОВТАРЯШ ИМЕТО! - изкрещя, а аз за пръв път отворих очи, учудена от държанието му.

- Какво ти става? - попитах го, гледайки го право в очите. Ако нещо съм научила от това да бъдеш жертвата, е да не показваш страх, така че ролите да се разменят.

Изражението му омекна и много скоро гневът му беше заместен от съжаление.

- И-извинявай - махна ръката си от врата ми. - Ах - тръгна да излиза. - Когато си готова, ела долу за филма - каза без да ме поглежда и затвори вратата след себе си.

Ама какво му стана? Отначало изглеждаше все едно иска да ме убие, а после все едно можех да видя болката, която изпита, в очите си.

Стоях на мястото си, все още вцепенена, когато някой ме приклещи към тялото си и запуши устата ми с кърпа. Опитах се да се отделя, но безуспешно. Скоро светът ми причерня.

》Г.Т. на Джимин《

Бях седнал на дивана, чакайки Т/И да слезне. Не трябваше да се изпускам така пред нея, но понякога не мога да се контролирам.

- Хей, Чим. Какво правиш? - поздрави ме Техьонг. А той какво прави тук? Ако види Т/И, ще стане лошо.

- Тае? Какво правиш тук? - той седна до мен на дивана.

- Приятели сме от малки. Не може ли да дойда у вас? Все едно имаш нещо за криене - погледна към телевизора и пуканките. - О, или наистина криеш? Някое момиче ли си поканил? Или имаш нов най-добър приятел? - погледна ме подозрително.

- Ах, остави ме Тае. Просто не е удобно - подбелих очи.

- Значи е момиче. Да не би да се отказа най-после от Т/И? По-добре за мен - хвърли ми победоносна усмивка.

- Все тая. Сега може ли да се разкараш? - кръстосах ръце.

- Не толкова бързо, приятелю. Искам да я видя - леко се притесних, но запазих каменното си изражение.

- Защо искаш да я видиш толкова много? За да се опиташ да ми откраднеш и нея?

- Хах, ще ми се, за да видя глуповатото ти изражение, но не. Просто искам да видя дали е подходяща за теб - хапна си от пуканките.

- Не ти трябва. Сега ме остави, ако може.

- Добре де, добре - стана от дивана и тръгна към изхода. - Дано си прекараш добре, ако изобщо се появи - намигна ми и излезе.

- За какво гово... - и тогава ме осени. - Т/И!

Затичах се нагоре по стълбите и почуках на вратата й.

- Т/И? - попитах, но не получих отговор. Отворих вратата и не намерих никого в стаята. Отново получих прилив на гняв и се извиках - КИМ ТЕХЬОНГ, КУЧИ СИН ТАКЪВ!

》Г.Т. на Техьонг《

- Отвлече ли я? - попитах доверения си човек.

- Да, шефе.

- Добре. Свободен си.

Той излезе от офиса ми, а аз направих мазна усмивка, отделяйки поглед от документите пред себе си.

- Ах, Т/И, Т/И. Няма да избягаш толкова лесно, тъкмо започнахме да се опознаваме - отидох пред огромния си прозорец и погледнах навън. - А ако изобщо някой се опита да те вземе от мен, жестоко ще съжалява. И ако планът ми е успешен, ти ще си под мой контрол преди изобщо да се осъзнаеш.