MAFIOTS in LOVE (Taehyung & Jimin & Y/N)

51 глава

《 1 месец по-късно 》

През този един месец се опитвах да се представя в подходящата роля на шеф на мафията на баща ми. Разбира се, не бях толкова обучена, колкото се очакваше от един главнокомандващ. Благодарение обаче на Джаксън, вече съм напълно тренирана за позицията. През времето, в което така и не откриха баща ми, ме научиха да мисля, действам и да се държа като един истински безкруполен мафиот.

Не беше лесно и да се преструвам, че съм съсипана от изчезването на единствения ми роднина, но всички се вързаха чудесно на преструвката ми. Питате се, какво ли стана с Джимин и баща ми? Убих ги.

Или поне психически. Защото нямах коража да го направя наистина. Баща ми беше прав. Както и Джимин. Може би след повече време ще съм достатъчно хладнокръвна, за да успея без да ми трепне и мускул. Техьонг предложи той да го направи. За баща ми, разбира се. Дори той не е толкова безчувствен, че да убие брат си по съдба. Все пак не му позволих, защото не мисля, че преструвките ми на съсипана щяха да са фалшиви след това.

- И ако това не е любимата ми? - подигравателно се присмя Джимин.

- Здравей - беше единственото, което казах и седнах пред него на стол. Вече не го държах седнал, а го настаних на удобно легло, въпреки че все още е вързан, за да не може да избяга.

- Тук си, за да ме убиеш най-накрая или отново си дошла, за да си говорим?

През този един месец почти не съм го посещавала, защото беше рисковано да не ме проследят, но през времето, което бях тук, си споделихме много неща. Аз му разказвах докъде съм стигнала с плана ми, а той слушаше заинтересовано. Той, от друга страна, не се опита по никакъв начин да избяга.

- Не разбирам, Джимин.

- Какво не разбираш, любов? - погледна ме с мил поглед. Не фалшив, не. Усещам го, той е загрижен за мен, въпреки стореното.

- Защо не се опита да избягаш поне веднъж? Защо ме оставяш да те държа заключен? Напълно наясно съм, че искаш ли, можеш да избягаш - за момент и двамата останахме в мълчание. Той се изправи в седнало положение и се приближи, колкото въжетата му позволяваха, до мен.

- Защото въпреки всичко... те обичам - прошепна на изключително малко разстояние от лицето ми. Аз преглътнах тежко, неспособна да скрия изненадата си. - И съм напълно наясно, че и ти все още ме обичаш.

Лицата ни бяха на сантиметри едно от друго, но въжетата го спираха да дойде по-близо до мен. За момент погледнах към устните му и започнах да се приближавам бавно към тях.

- Не - спрях точно преди да се докоснат. - Грешиш, аз не те обичам - казах и станах, за да си тръгна.

Джимин не каза нищо.

Изведнъж някой ме събори на земята в гръб и завърза ръцете ми над главата, докато беше седнал върху мен.

- Съжалявам, скъпа, но очаквах друго да кажеш.

- Джимин! Какво, по дяволите!? - дръпна ме да стана и ме бутна на леглото, на което той до преди малко лежеше. Върза вече завързаните ми ръце към леглото, докато аз се опитвах да го сритам и избягам по всякакъв начин.

- Малко размяна на ролите, какво ще кажеш? - каза и ме целуна по носа преди да стане и да тръгне към изхода.

- Знаеш, че ще ти го върна и то в скоро време, нали? - изкрещях се зад гърба му.

- И аз те обичам - хвърли ми последна игрива усмивка преди да отвори вратата и да излезе.

- Мамка му, как да не те обичам, когато дори с тази твоя постъпка ме накара да се влюбя още повече в теб.