MAFIOTS in LOVE (Taehyung & Jimin & Y/N)

54 глава

《 Г.Т. на Т/И 》

- По ваш сигнал Юнги ще спре камерите в офиса на Джимин и отрядът ни ще влезне в сградата, за да убием всеки, изпречил се на пътя ни - обясни на мен и Лиса Джаксън.

- Ще стане шибано клане - коментирах аз.

- Време е да тръгвате, нямам цял ден тук - мрънкащо каза Юнги.

- Да питам, кога е бил последния път, в който си се чувствал щастлив? - изгледах го дразнещо.

- Не си спомням, но със сигурност бих бил много радостен, ако някой те убие - отвърна ми хапливо той.

- Спрете да се карате и най-накрая тръгвайте! - прекъсна ни Джаксън.

С Лиса излязохме от колата, дегизирани с перуки и един тон грим. Когато едно от момичетата в мафията ми, която се занимава със спионаж, ни дегизира, направо не се разпознах в огледалото.

- Т/И, дано се получи - тихо ми каза Лиса, когато вече влезнахме и се бяхме запътили към рецепцията.

- Бъди уверена, сигурна съм, че ще мина като по вода - опитах се да я успокоя аз.

Когато стигнахме до жената, седяща зад рецепцията, тя само ни изгледа в очакване. Мафиите са така - без здравей, здрасти. Всичко ставаше бързо и по същество.

- Ние сме Ким Юри и Хуанг Юна - представих ни с фалшиви имена, които са част от групата по разследване в мафията на Джимин. - Открихме важна информация относно мафията на Хан и е наложително да се видим с господин Парк веднага.

Жената ни изслуша след което звънна на Джимин, казвайки за какво трябва да го видим, и затвори телефона след няколко "добре"-та.

- Господин Парк ви чака. Може да се насочите към офиса му - беше единственото нещо, което ни каза.

Запътихме се към асансьора, а през това време огледах мястото цялостно. Всички тези хора, някои добри, а други не чак толкова, щяха след няколко минути да бъдат очистени. Съжалявам до някаква степен, но за да надградиш, трябва и да събориш противника.

Качихме се в асансьора и натиснахме бутона за последния етаж. Не си казахме нищо, като се изкачвахме, защото ни беше напълно ясно, че сме наблюдавани и подслушвани от камера.

Когато пристигнахме на желания етаж, тръгнахме към вратите на офиса му, а охраната му, като ни видя, отвори вратата, за да ни пусне вътре.

- Аз няма да влизам - предупредих го и той кимна, затваряйки вратата след Лиса.

Сега е неин ред за действие. Дано всичко мине по план.

Нервно се оглеждах из празния коридор, чакайки Лиса да приключи със зададената й задача. Охраната не ми обръщаще ни най-малко внимание, но се тревожех да не би нещо да се е случило вътре. Ами ако той я е разкрил? Ако тя не е успяла да го приспи? Ами ако...

Мислите ми бяха прекъснати от вратата на офиса му, която внимателно се отвори, колкото Лиса да успее да промуши главата си.

- Юра, господин Парк желае да говори и с теб по въпроса - спокойно се опита да прозвучи тя, а охраната само се дръпна, за да мога да вляза.

Когато минах през вратата, Лиса я затвори зад мен, а аз започнах да оглеждам стаята за Джимин. Не беше на стола срещу бюрото си. Не беше вдясно на фотьойла, който беше предназначен за бизнес срещи. А преди да мога да погледна наляво, усетих нечия ръка, обвита около тялото ми, за да ме придържа на място, и плат с напоена течност, прилепен за устата ми.

- Мислеше си, че си по-хитра от мен ли, красавице? - чух глас в далечината преди да изпадна в безсъзнание.

Мамка му, Парк Джимин.