The night we meet

Chapter 1

Обичах секса, грубия секс. 

Този вид секс обаче не вървеше с връзка, така че единственият вариант оставаше случайна забивка. Много рядко обаче получавах доминацията, която искам. Изключително трудно беше да намеря мъж, който доброволно осъществяваше мокрите ми фантазии.

Дори когато се доберях до някого, трябваше да му обяснявам какво искам. Така цялото желание и страст отиваше на кино. Исках щом сме в спалнята, задната седалка, тоалетната или където и да го правех, да чувствам цялата страст, за която пишеха из книгите пълни с порно...

-Кимбърли, пак си се отнесла някъде..- сестра ми, Сидни, размахваше ръцете си пред мен и осъзнах, че май е права.

Взирах се в последната реклама, по която работех, и дори не бях забелязала кога е влязла в стаята ми. Рекламата бе за малко по-разгорещени танци и явно така мислите ми бяха отишли в тази посока.

А щом се отнасяше до сестра ми...Сидни и аз бяхме две пълни противоположности. Ако тя беше бялото, аз бях черното, ако тя бе слънцето- аз бях луната. Докато тя винаги се обличаше в светлата гама - розово, бяло, светло жълто, синьо и всички други пастелни цветове, които можеха да съществуват, аз бях или в черно, или в кафяво.

Сидни бе момичешко момиче, ако можех така да се изразя. Щом някой я погледнеше, оставаше с впечатлението, че тя е като ангелче. С рижаво-червената си коса, луничките по лицето и светло кафявите си очи, беше като излязла от някой сълзлив сериал.

За капак на всичко изживяваше романтичната си мечта с годеника си Скот. Познаваха се от гимназисти и дори сега, на почти трийсет години, все още се обичаха. Преди пет години Скот се пренесе при нас и от тогава живеехме тримата заедно.

Някакси чувствах, че трябва да се отделя, но все не ставаше. Не исках да живея сама, а и засега те нямаха нищо против, така че щях да му мисля по-нататък.

-Не е вярно, слушам те. Мога ли да си позволя обратното?

Външността можеше и да я е взела от татко, но темперамента ѝ беше същият като на майка. С други думи беше доста тънкообидна и държеше щом говори, на всяка цена отсрещният да я слуша. Иначе горко му.

-Така ли? - постави ръцете си на кръста. Приличаше комично много на буквата „ф". -

Какво казах тогава? – е, сега загасих.