The night we meet

Chapter 18

Събудих се, а навън тъкмо започваше да става светло. Обърнах се на другата страна, докато се протягах и заварих изненадваща гледка. Ерик бе до мен.

Спеше дълбоко по корем. Нямаше тениска и така целият му гръб бе на показ. А да си призная, имаше какво да се гледа. Мускулите му бяха като изваяна скулптура на Микеланджело. Лицето му за жалост беше заровено между възглавницата и одеялото.

Знаех, че това беше повече от грешно, но не можех да се накарам да отделя очи. Имах приятел и определено не трябваше да се заглеждам по голия гръб на друг. Вместо това трябваше да се притеснявам, че се събуждам тук, до него. Би трябвало да скоча като попарена и да си отида в стаята.

Не можех обаче дори да помръдна. И не се чувствах толкова виновна, колкото трябваше. Даже май ми харесваше. Чувствах се добре и спокойна.

Нещо, което не биваше да е така.

Тръснах глава, а Ерик се размърда и след малко ме погледна с полуотворените си очи. На леката утринна светлина очите му изглеждаха като две стъкленици, криещи хиляди приказки. Устните му бяха леко подпухнали и едва се въздържах да не прокарам пръст по тях.

По дяволите, трябваше да се чувствам неописуемо гузна, а вместо това се усмихвах. Какво не ми бе наред?

-Добро утро! - прегракналият му глас изпрати вълни до доста неподходящи места.

-Защо не ме събуди снощи? - започвам направо.

След като започнахме работа по проекта ми снощи, по някое време очевидно съм заспала. Щеше да му е много лесно просто да ме бутне и да си ида в стаята. На него също щеше да му е по-комфортно. Да не говорим, ако имаше приятелка, как щеше да реагира тя.

Чакай...той дали си имаше наистина приятелка. Вярно, никога не го бях виждала да говори с някоя или да излиза, но пък не се познавахме от толкова отдавна. Може пък и просто да не обичаше показността. Напълно беше възможно да има човек до себе си.

Тази мисъл обаче разпали нещо в мен. Нещо, което определено трябваше да остане незабелязано.

Станах от леглото, за да осигуря някаква дистанция помежду ни, и започнах да събирам лаптопа си.

-За мен не беше никакъв проблем, ако заради това се притесняваш - Ерик се усмихна и също стана.

Разтегна се и ми подаде един от кабелите. Беше просто невъзможно очите ми да се фокусират върху нещо друго, различно от тялото му.

Сивото му долнище стоеше ниско на талията му, оставяйки доста неща на показ. Плъзнах очите си нагоре по перфектно изваяните му плочки, докато не стигнах очите му. Реших да се задържа там, за по-безопасно.

-Не, не е заради това - въздъхнах и закопчах чантата си. -Имам приятел...и просто не е справедливо спрямо него. - някаква искра премина през очите му, но бях прекалено бавна, за да я разчета.

Усмихнах му се извинително, като дори не знаех защо се извинявам и го подминах. Излязох от стаята му и влязох в моята. Тръшнах вратата и се облегнах на нея.

Близостта му ми харесваше, но и в същото време беше нещо опасно. Трябваше да запомня това, както и да си го припомням щом съм около него.

За пръв път се влюбвах в някой и не исках да унищожа нещата с Гидиън, преди дори да са се стабилизирали. Имах възможността да изградя бъдеще с него и трябваше да запазя това...

Взех две малки пликчета от чантата си. Снощи не знам как не бях полудяла, но определено трябваше да си набавя двойна доза сега...

***