The night we meet

Chapter 4

Прибрах се и първото нещо, което направих, бе да се тупна на дивана. Тази вечер не успях да стигна до стаята си. От колко години вече работех в тази фирма, бях свикнала да се прибирам в два часа, че и по-късно.

Работното ми време беше малко денонощно. Започвах от седем или осем, прибирах се по нощите, а след това продължавах да обработвам. Естествено умирах за сън, но се целях към мениджър на отдела, а това не ставаше лесно.

Трябваше да се докажа пред шефовете, затова работех толкова. Това може би обясняваше и факта, че не съм имала връзка. Всъщност единствената ми продължителна връзка беше към края на десети клас. Дори не знаех дали мога да го нарека точно връзка, но....мамка му, Гидиън.

Щях да му пиша и тотално се отнесох. Сега си отговарям на въпроса защо съм сама. Засмях се подигравателно на себе си, след което се изправих и взех телефона си.

Ким: Хей, обещах да ти пиша, но се отнесох на работа...

Докато пишех следващото съобщение, той вече се бе появил на линия, което беше доста изненадващо.

Ким: Ще се реванширам обещавам! /усмихнато личице/

Гидиън: Аз съм навън. До пет минути мога да дойда до вас и да излезем.
Гидиън: Ако искаш.

Усмивката, която се появи на лицето ми, ме изненада повече от неочакваното му предложение. Разбира се, че нямаше как да откажа на това предложение. Набързо написах отговора си и отидох да си измия лицето.

Въпреки че се бях разбудила, наплисках лицето си със студена вода. Погледнах се в огледалото и понаместих високата си опашка. Нямах време да се преобличам, а и честно казано не мислех, че е наложително.

Върнах се в хола и малко след това Гидиън ми писа, че е отвън. Сидни и Скот най-вероятно спяха, така че нямаше кого да предупредя че излизам. Взех единствено ключа и телефона си.

Гидиън ме очакваше, подпрял се на колата. Подсмихна се щом ме видя, а аз бързо се озовах в ръцете му. Устните му пък веднага намериха моите и почти ме остави без въздух.

-Надявах се, че ще се видим и по-рано, но сега май е идеално - не знаех дали говореше за романтичната обстановка, образувала се от огряващата луна, или че е перфектното време за секс.

-Искаш ли да хапнем нещо? - играех си с една въображаема гънка на блузата му, докато той открито опипваше задника ми.

-Казваш къде и отиваме - целуна за кратко устните ми, след което задържа погледа си върху тях.

-Макдоналдс?

Засмях се сама на предложението си, но докато се усетя, се намирахме в най-близкия Макдоналдс. Поръчахме си по едно бургер меню и седнахме на една от масите, за да изчакаме приготвянето на поръчката ни.

Гидиън буквално не можеше да свали ръцете си от мен, а това някак си ме караше да се чувствам още по-желана, по-всемогъща. Все едно имах контрол над него, харесваше ми.

След по-малко от петнадесет минутки поръчката ни беше готова. Щом обявиха името, Гидиън плати като един истински джентълмен. Продължи тази си роля и когато ми отвори вратата на колата, за да се кача първа в колата. Той заобиколи и се качи на шофьорското място.

Плика с храната държах в скута си, а той шофираше. Някак си просто ми доставяше удоволствие да гледам лицето му в профил. Или пък протегнатата му ръка, небрежно поставена на кормилото. Начина, по който леко докосваше устните си с другата ръка, или как очите му се стрелкаха в огледалото за обратно виждане.

Просто виждах цялата тази ситуация на забавен кадър и май започвах да го харесвам още повече. Изглеждаше толкова естествен и непринуден.

Винаги когато съм излизала на втора среща, човекът се е опитвал по някакъв начин да ме впечатли. Имам предвид разбираемо е, но в повечето пъти изглеждаше неестествено и доста насилено.

При Гидиън обаче изглеждаше толкова лежерно, че все едно не му пукаше. Имаше вид на човек, който прави това ежедневно, и не полага никакви усилия да се хареса на когото и да било. За него това явно беше поредната вечер, в която купуваше бърза храна и просто шофираше до определено място.

Определено нямаше вид на човек, който се опитваше да внесе някакво впечатление. Той си беше...ами беше се просто той. Това обаче ми въздействаше още по-привличащо. 

-Къде сме?- попитах, след като изведнъж той угаси двигателя.

Огледах се, но наоколо не се виждаше почти нищо. Единствената светлина идваше от улична лампа, която примигваше леко, и от нощното небе.

-Не сме далеч, споко - изсмя се, докато палеше цигара. - На старите релси сме. От доста години тук не е минавал нито един влак, така че спокойно, няма да ни помете.- пошегува се той, докато слизаше от колата.

Заобиколи и отвори моята врата. Взе плика с храната и ми подаде ръката си. На драго сърце я приех и скокнах на земята.

- Да се качим на покрива – предложи, поглеждайки покрива на колата.

-Нямам против - вдигнах рамене.

Наистина обаче беше така. Струваше ми се повече от романтично да сме само двамата, седнали върху колата, ядящи бургери и пържени картофки.

Усмихвах се, докато се настанявахме горе, а той ми метна кутията си с цигари. От джоба си обаче изкара няколко домашно свити цигари и запали една от тях. Изчаках го, за да видя дали ще ми предложи от тях, но, след като не го направи, реших аз да си поискам.

-Тези са специални, нали? Може ли една?- посегнах към една, а той хвана китката ми и ме придърпа към себе си.

Тъкмо беше дръпнал от цигарата си, а щом допря устни до моите изпусна дима в устата ми. Определено имаше нещо различно в тази цигара. Вярно вчера бях изпушила първата си цигара от няколко години насам, но това си се усещаше от километри.

Зарязах цигарата настрана за момент и се фокусирах върху това, което беше направил. Превъртях отново и отново сцената в главата си и ми се струваше все по-секси.

Начина, по който стисна китката ми, след което ме дръпна толкова близо до него, че се чувствах като залепена и цялото това нещо с цигарата...боже. Гидиън определено знаеше как да флиртува дори след първия секс.

Усмихнах се лукаво и се намърдах по-близо. Исках го отново върху мен, че даже и в мен. Очите му леко се премрежиха и ме погледна със същата игрива усмивка.

-Ако искаш, мога да ти дам - бас ловях, че очите ми бяха светнали като на малко дете в магазин за играчки.- Но знаеш всичко си има цена...

Премести ръката си на кръста ми и леко повдигна тениската ми. Топлата му ръка галеше студената ми кожа и караше всяка клетка в тялото ми да се завърти около оста си.

-Така ли? - повдигнах игриво веждите си, докато оглеждах устните му. - И каква е цената за това?

Не ми каза нищо. Просто ме долепи до себе си и ме целуна страстно. Мисля, че и двамата знаехме какъв ще е изходът, ако не се отделим сега, така че направих тази крачка.

-Навита съм да си платя и сега, но предпочитам да опитам първо тази толкова специална цигара - засмях се леко, а той поклати глава с усмивка.

Извади още една домашно свита цигара и ми я подаде. Поставих я между устните си и зачаках той да ми я запали. Доста бързо се усети и вдигна запалката до връхчето на цигарата.

Дръпнах няколко пъти и наистина усещах нещо по-различно. Имаше нещо, сигурна бях, но нямах представа какво е.

След още няколко дръпвания се отказах от това да разгадая какво има вътре. Чувствах се добре, по-лежерно, така че това някак си изгуби смисъл. Някак си май всичко изгуби смисъл.

Не знаех как да го обясня. Единственото което чувствах, беше щастие.

-Бургерите ще изстинат - напомни ми Гидиън, докато изваждаше двата бургера от хартиеното пликче.

Махна хартията на първия и ми го подаде, след което направи същото и със своя. Отхапах от своя една солидна хапка, а след това дръпнах и последната дръпка от цигарата си. Изгасих я и я метнах някъде на земята.

Гидиън бе изсипал картофките между двама ни, за да може да си взимаме по-лесно. Грабнах няколко картофчета, докато той дъвчеше сандвича си.

-Ти с какво се занимаваш?- устата ми бе полу пълна, но това не ме смути достатъчно, че да изчакам да преглътна храната си.

-Ами...-започна той, докато избърсваше устата си. – Да кажем, че съм нещо като търговец. - казаното от него прозвуча повече като въпрос, но аз просто кимнах и посегнах към колата си.

Изведнъж почувствах устата и гърлото си прекалено сухи. Може и да ми се струваше, но както подухваше приятен ветрец, всичко замря и стана горещо...доста горещо.

-Какво имаше в цигарата?- попитах, докато оставях храната на страна. Бе започнало да ми се повдига от нея.

-Екстази - отговори съвсем спокойно той.

-Това не е ли дрога?- бях леко объркана в този момент.

-Ами нещо такова.

Принципно бих му скочила и бих му се развикала, но нямах това желание в момента. Не ме интересуваше кой знае колко много, нещо, което не беше нормално.

Осъзнавах колко грешна е цялата тази ситуация, но не можех да накарам себе си да направи нещо по въпроса. Чувствах се наистина енергична, но не и за да се карам с него. Определено трябваше да направя нещо, но в същото време и не исках.

-Споко, дозата е страшно малка. До час - два ефекта няма да го има - вдигна рамене леко, а аз му се усмихнах насреща.

-Значи...не е толкова опасно? - попитах и изненадах дори себе си с този радостен тон.

-Чувстваш ли се добре?- замислих се, но после кимнах. - Значи няма никакъв проблем.

Повторих думите му няколко пъти наум и май наистина беше така. Чувствах се щастлива, а всички притеснения просто отлетяха като птичка. Имах енергия, колкото да пробягам цял маратон, а това страшно ми харесваше.