The night we meet

Chapter 11

Остатъка от нощта ми изцяло се губеше. Нямах спомен за това, което се беше случило. Не помнех нощта, както и седмицата след това. Всички дни ми се сливаха в един безкраен.

По-голямата част от времето прекарвах с Гидиън. Беше започнал да се държи доста собственически с мен, но като че ли нямах кой знае колко против. Достатъчно ми беше, че ми даваше свити цигари, наркотици и секс.

В тези три категории определено не можех да се оплача. Вярно винаги му се отплащах по един или друг начин, но това бяха някакви подробности.

Наркотикът все повече ми харесваше. Караше ме да се чувствам повече от добре, дори когато денят ми беше скапан. Сега разбирах защо все повече и повече хора го употребяваха.

Доставяше ми страшно удоволствие.

-Хей?- обърнах глава към Ерик, който стоеше на стола до мен в залата за събрания.

-Хм? Каза ли нещо?- очаквахме събранието на екипа да започне, а явно той ме бе питал нещо.

-Питах дали искаш кафе?- кимнах отрицателно и се усмихнах отвеяно.

Ерик правеше цялата работа в офиса още по-добре. Двуумях се дали той беше причината да не се вживявам толкова в съперничеството си с Моника или наркотиците. Всъщност може би бяха и двете.

Петнайсет минути по-късно вече ми се искаше да бях приела предложението за кафе. Обсъждаха проекта, в който аз и още двама души не участвахме, така че щях да заспя. Буквално.

-...надявам се всичко е ясно. Сега нека преминем на втората точка от днешната среща. - тези думи успях да ги дочуя, тъй като имаше шанс най-накрая Морис да спомене нещо, което ме интересуваше. - Ще имаме обучение по райони от утре. Ще бъдете разделени на няколко групи. Първата група се състои от Сара, Джейкъб и Кимбърли. Утре ще летите за Лондон. - продължи да говори, но аз вече бях изключила.

Не за пръв път правеха такива обучения. Прекарвахме няколко дни в хотел и водехме сесии с хора, които уж бяха над нас.

На мен тези обучения страшно много ми харесваха. Получавах професионален опит, докато бях на нещо като почивка. Какво по-хубаво от това?

-Аз мога ли също да присъствам там?- върнах се в срещата, когато осъзнах че въпроса бе зададен от Ерик.

-Господин Фишър? Вие имате всички тези класификации, които ще добият работниците там.

-Няма значение. Възможно е да съм позабравил някои неща. Пък и повторението е майка на знанието - за пръв път някой оставяше Морис без думи и на Ерик определено това му харесваше.

-Добре тогава. Ще запазим стая и за теб - записа нещо в бележника си, а после продължи да говори.

Аз все още се чудех защо наистина Ерик искаше да отиде в Лондон.

Чакай малко! Лондон!? Щях да мога да се видя с баща ми. Боже, сигурна бях че щеше да се зарадва изключително много.

Не се бяхме виждали от доста време, може би година или даже повече. Най-накрая щях да видя новото му ателие, за което доста говореше. Щях най-накрая да се докосна до последните му творения лично, а не през телефона.

Записах си на ум да си освободя поне един от дните, за да го прекарам с него. Нямах представа кога пак ще ни се отдаде възможност да се видим, така че трябваше да я използвам на всяка цена.

Също така трябваше да събера багажа си тази вечер, както и да се отбия през Гидиън. За тези няколко дни определено трябваше да си набавя някакво количество от неговите цигари и кокаин.

Това също записах в ума си, след което се върнах към срещата. Морис допълваше информацията за утрешното ни заминаване, но слушах без да прониквам кой знае колко много в думите му.

Около час по-късно срещата приключи. Днес незнайно защо наистина кипях от желание по-бързо да се махна от залата, както и от офиса. Исках просто да се прибера и да си легна. Не мислех, че спах достатъчно дълго снощи, така че можех да заспя и права.

На връщане към бюрото си се отбих през кътчето за кафе. Направих си кафе във възможно най-голямата чаша, която видях. Отпих голяма глътка и седнах пред компютъра.

С работата по проекта бях наистина до никъде. Единственото което имах, бяха нахвърляни скици. Нищо конкретно. Надявах се, че в Лондон ще имам малко време, за да поработя сериозно.

Почти не ми оставаше време да правя каквото и да е по тази реклама. Бях затрупана от други по-малки, които естествено бяха доста по-лесни.

***