The night we meet

Chapter 15

Два часа по-късно най-накрая получих обаждане от непознат номер. Първоначално се двуумях дали да вдигна, но го направих. Така или иначе щеше да е или дилърът, или работа.

Човекът от другата страна на телефона звучеше доста грубо. Гласът му беше доста нисък и заплашителен, едва разбирах какво говореше.

В крайна сметка не каза кой знае какво. Единственото му изречение бе "Чакам те пред хотела. Черно яке и шапка с буквата „А"." След това затвори, без да очаква потвърждение или отговор от моя страна.

Явно така работеше. Предполагах, че се описваше, за да не стават обърквания. Нямах представа как иначе би се разпознал един дилър. Все пак не беше легално и щеше да е страшно неразумно да се разхождаш с табела гласяща "Продавам наркотици" или нещо от сорта.

Облякох набързо палтото си, което бях извадила от куфара малко по-рано, и излязох от стаята. Влязох в асансьора и допрях картата чип до таблото, натискайки бутона за партера. Секунди по-късно забързах крачка към входа на хотела.

Студеният вятър развя косата ми и остави тръпки по тялото ми. Огледах се наоколо и видях мъж с огромно количество мускулна маса, с черно яке и шапка с "А". Усмихнах се толкова мъничко, че със сигурност изглеждаше просто като потрепване на устните ми.

Приближих се към него, а той ме огледа от главата до петите, като задържа погледа си на места, където не бих искала. Щом върна погледа си върху лицето ми, изглеждаше така все едно ме изучава. Все едно се опитваше да прочете в очите ми какво търся. Постарах се да му го покажа, а той кимна и бръкна в джоба на якето си.

-Шестстотин - продума, а гласът му звучеше също толкова страховито, както по телефона.

-Шестстотин?- той отново кимна вече леко изнервен.

Нямах толкова кеш в себе си, а той едва ли имаше пос терминал. Посмятах малко наум и в себе си имах не повече от триста долара. Не ми изглеждаше като човек, който би изчакал да ида до някой банкомат.

-Не бях останала с впечатлението, че цената е такава, но.. - прекъсна ме, преди да изкажа идеята си.

-Експресна доставка, скъпа - тази дума в комбинация с гласа му образуваха топка на безпокойство в стомаха ми. Опитах се да я прогоня, но не си отиде.

Сега се сетих, че Гидиън наистина спомена нещо за цената. Така и не ми каза обаче колко ще е накрая. Много добре знаеше, че за пръв път купувам такова нещо, така че би трябвало да е наясно, че нямах представа как и какво.