The night we meet

Chapter 6

В края на деня се качих в колата си и за пръв път се зачудих къде да отида. Обикновено спирката ми беше вкъщи, но сега можех да ида и при Гидиън.

Ако отидех вкъщи, щях да се заема още отсега със задачата си. Щях да измисля поне една от рекламите и щях да започна да я разработвам. Щях да работя до три или четири, после да поспя няколко часа и да отида на работа. И определено щях да съм една крачка пред Моника.

Ако отидех при Гидиън, щях да се забавлявам. Определено щяхме да пийнем нещо, да изпушим по няколко цигари и тогава щяхме да правим секс.

И току-що май разбрах къде отивам.

Преди това обаче спрях в един магазин. Взех бърбън, уиски и в последствие една бутилка вино. Все още не знаех кое предпочиташе повече, така че взех каквото ми се стори удачно.

Щом си намерих място за паркиране, взех трите бутилки заедно с чантата си и слязох от колата. Качих се с асансьора, след което позвъних на вратата.

Гидиън ми отвори почти веднага. Усмихнах му се и хвърлих поглед към бутилките в ръката си.

-Реших, че може да пийнем нещо...?- повдигнах леко рамена, а той се усмихна и ме придърпа към себе си.

Целунахме се, след което той затвори вратата и взе две от шишетата. Остави ги на малкия плот в кухнята и извади две чаши. 

Аз през това време се оглеждах наоколо и забелязах три купчинки със свити цигари. Запитах се дали в тях също има наркотик.

Това ми запитване обаче доведе до любопитство. Дали щях да ги усетя различно?

-Може да си вземеш - Гидиън явно бе забелязал къде беше застинал погледът ми. -Малко по-силнички са, но щом вчерашната ти понесе добре, и тези няма да усетиш.- усмихна се и седна на дивана с двете чаши и една от бутилките.

Последвах примера му, а той пъхна едната чаша в ръката ми. Чукнахме се и отпихме. Оставих бърбъна да се разлее по гърлото ми и да стопли стомаха ми. Гидиън набързо изпи цялата си напитка и посегна за втора чаша.

Аз от своя страна оставих чашата на масата и посегнах към цигарите. Взех най-близката до мен, а Гидиън ми подаде запалката си.

-Виждам, че тези ти харесват - започна той след известно време. - Искаш ли да опиташ и това?- извади малко, прозрачно пликче, пълно с някакъв прах, от джоба си.

Не ми отне доста време да се досетя какво бе това, а именно наркотик. Над това сериозно се замислих. Доста често съм чувала, че опиташ ли веднъж, си до там. Въпреки това...вярно ли беше?

По принцип бях доста отговорен човек, така че не бих се оставила да стигна дъното. Нямаше начин да си го позволя, следователно не пречеше да опитам. От опитване никой не беше умирал.

Начинът, по който пликчето си стоеше толкова лежерно между пръстите му, просто ми крещеше: "Опитай ме!". След като Гидиън беше толкова спокоен с предложението си, това ме наведе на мисълта, че и друг път беше опитвал. Значи определено беше на ясно какво ми предлагаше.

Следователно, всичко беше наред.

-Ако ми покажеш как...- отвърнах с леко забавяне.

От ентусиазма, който се появи в очите му, разбрах, че съм избрала правилния отговор. Бързичко промени позицията си. Обкрачи ме, а това ме хвана малко неподготвена. Реших обаче просто да му се доверя и изчаках да видя какво щеше да направи.

Доближи лице към моето и съвсем лекичко погали устните ми с неговите. Ръката му се бе озовала на главата ми, карайки ме да я отпусна назад. Така и направих. Оставих главата си да легне върху облегалката на дивана, докато той отваряше пликчето.

-Затвори си очите и ми се довери- подкани ме той, а аз изпълних заръката му като послушно коте.

Затворих очите си и зачаках. Чух шумоленето на малкото пликче, а след това малки прашинки попаднаха в носа ми. Затаих дъх и търпеливо изчаках, докато повтори същото действие с другата ми ноздра.

-Шмръкни!- направих го и бързо сбърчих чело.

Прахчето изчезна от носната ми кухина, оставяйки парещо усещане. Ръцете ми бързо се озоваха на носа ми, разтърквайки мястото.

-Боже, това нещо е ужасно!- промърморих, а Гидиън се разсмя.

-Изчакай няколко минутки и ще ми благодариш - отворих си очите точно навреме, за да видя как ми смигна.

Реших да разсея ума си от лошото усещане, така че хванах тениската му и го придърпах към себе си. Залепих устни за неговите, а той бързо намърда езика си в устата ми. 

И двамата простенахме леко, а аз започнах да се чувствам различно. По малко необяснима за мен причина чувствах всичко доста по-дълбоко от обикновено. Чувах повече неща от обикновено, исках да направя повече неща...

Чувах лекия вятър отвън. Чувах стъпки от коридора. Чувах приглушени гласове. Чувах сърцето си, както и това на Гидиън. Чувах всичко, но все едно се случваше вътре в мен. Усещах всички тези гласове и стъпки точно до себе си, макар и да бяха на десетина, че дори и повече, метра от мен.

Усещах дори възбудата си в повече. По принцип никога не съм се държала като диво животно, но сега се чувствах точно така.

Едва изчаках Гидиън да вдигне ръце, за да разкарам тениската му, а след това метнах на пода и моята. Останалата част от събличането ни премина неусетно.

Когато отново осъзнавах какво се случва, вече бяхме на леглото, а Гидиън оставаше целувки и смучки от брадичката до пъпа ми. Бях заровила ръце в косата му и нетърпеливо го насочвах надолу. Почувствах лек гъдел от усмивката му, а след това усетих влажният му език между бедрата си, точно където го исках.

Близна чувствителната ми точка, а устните му я всмукаха в себе си. Устните му бяха толкова топли и така на мястото си...а пръстът му дойде като добре дошла изненада.

Извих гърба си, когато задълбочи работата си, а главата му притисках възможно най-близо. Колкото и близък контакт да беше, не ми стигаше. Исках още и още. Исках всичко от него.

Въпреки че главата ми се намираше между завивката и възглавницата, не спираше да се върти. Всяко едно негово докосване ме пращаше в друга вселена.

Всичко започна да губи значението си. Бях по-лека от перце, всичко което в момента ме интересуваше бе в краката ми. Почти в буквалния смисъл...