The night we meet

Chapter 10

Тропах на вратата на Гидиън от около минута, а отговор нямаше. Някак си все повече започвах да се притеснявам.

-Идвам!- чух гласа му от другата страна и спрях да чукам.

След няколко мига вратата се отвори, а Гидиън едва си стоеше на краката. Не защото бе болен обаче. Беше по-пиян от всякога. Щом забелязах това, скръстих ръце на гърдите си и отказах да се приближа до него.

-Излъга ли ме?- тонът ми в момента изобщо не беше за подценяване.

Използвах този тон единствено когато говорех с майка си. Бе лишен от каквато и да е емоция, каквато беше и тя.

-Ммм може би..- засмя се, а после хвана китката ми. Дръпна ме към себе си и не ми остави време да се съпротивлявам. -Исках просто да си тук...да стоплим леглото заедно.- постави нежна целувка на устните ми, а аз вече бях готова да му простя.

-Дори и така да е, не биваше да ме лъжеш - опитах се да запазя твърдия тон, но с целувките, които получавах от негова страна, беше просто невъзможно.

-Мхмм...- отдели устата си от моята за момент. -Нека ти покажа нещо.- кимнах колебливо, а той ме замъкна до масата в хола.

Взе малко пликче и ми го подаде. Огледах го и видях белия прах вътре. В този момент нещо в мен се надигна. Исках това нещо, повече отколкото предполагах. Внезапно изпитах неизбежната нужда да набавя това безизвестно вещество на тялото си. 

Осъзнах, че го желая. Знаех каква опасност се крие зад това прахче, но пак го исках. Би трябвало да се уплаша от този факт и да захвърля проклетото пакетче далеч от мен, но не можех.

-Хайде, и двамата знаем, че го искаш...- подтикна ме Гидиън, като така само подхрани вътрешния ми глас.  - Можеш и сама.

Тръшна се на дивана и взе пакетче и за себе си. Имаше две купчинки с тези неща. Нямах представа как се беше сдобил с толкова много, а и май не горях от желание да разбирам.

Погледнах какво правеше той и достоверно го копирах. Поставих половината прахче на дланта си и смръкнах с едната ноздра. За момент всичко причерня и почти съжалих, че го направих.

Но само за момент.

След това повторих същото нещо с другата ноздра. За частица от секундата имах чувството, че ще умра. После обаче всичко си беше наред. Чувствах се щастлива и единственото за което се сещах в момента, бе Гидиън.

Той се превърна в център на Вселената. Или по-скоро той беше цялата Вселена.

Все още стоях права до дивана, така че реших да поправя тази грешка. Скута на Гид изведнъж ми се беше сторил най-удобното място за сядане. Седнах в него, а на лицето му мигновено изгря похотлива усмивка.

-Това нещо май ти влияе супер добре...- опипваше задните ми части и усещах как започва да се възбужда.

-Вярно е - съгласих се с него и нападнах устата му.

Първоначално ме остави да поема контрола, но след малко захапа долната ми устна. Нададе гърлен звук и някак си се озовах под него. Беше ме обкрачил и нападаше устните ми като хищник.

Ръцете му, които до преди секунда стояха на ханша ми, започнаха да се вдигат нагоре. Навлязоха под блузата ми и започна да играе с гърдите ми. Зърната ми набъбнаха като по поръчка, а топката от възбуда ниско в стомаха ми се увеличаваше с всяка секунда.

Усещах го наистина силно. Чак до мозъка на костите си. Гидиън имаше пълен контрол над мен и го използваше. Напълно наясно бе какво ми причиняваха движенията му и имах чувството, че това го караше да се чувства като господар на тялото ми.

Ръцете ми се спуснаха до джинсите му и започнах да ги разкопчавам. Нарочно се бавех, исках да го видя как няма търпение да го докосна и да му доставя удоволствие.

-Мамка му!- изруга, а после хвана ръката ми и набързо смъкна джинсите заедно с бельото си.

Остави ръката ми върху члена си, а това бе като заповед за мен. Обхванах го в юмрука си и започнах да движа ръката си нагоре надолу. Гидиън простена в устата ми, а после вкара ръката си в действие.

Бързо я пъхна в панталоните ми и отмести бикините ми настрана. Знаех колко съм влажна, просто го усещах. Играеше си с мен. Описваше кръгове около устните ми, там долу, но нищо повече.

Изръмжах в знак на недоволство и почти спрях движението на ръката си. Това естествено го накара да спре малките си игрички и рязко пъхна пръст в мен. Устата му бе все така залепена за моята, а стоновете и на двама ни се сливаха.

Усещах пръстите му като торнадо вътре в мен, едно наистина разрушително торнадо.

-Котенце...- простена върху устните ми. -Харесва ми да се оправяме така, но нека идем на леглото.- кимнах и отново залепих устните си за неговите.

И двамата спряхме работата си с ръцете и Гид ме вдигна във въздуха. Членът му беше точно на входа ми, деляха ни единствено джинсите ми.

Нямах търпение да ги разкарам, така че в мига, в който ме метна на просторната спалня, се отървах от тях. Метнах ги някъде на пода, а той изхлузи своите. След по малко от пет минути подът приличаше на доста разхвърлян гардероб.

Гидиън оставяше нежни целувки по носа, скулите ми, челюстта ми, надолу по врата ми...навсякъде. Малки стенания се изплъзваха от устата ми при всеки контакт на устните му с кожата ми. Подсмихна се, а това означаваше единствено, че му харесва.

Щом пое зърното ми в устата си, погледът ми се замъгли от удоволствие и нужда. Не ми стигаха само целувките и пръстите му, исках го вътре в мен възможно най-скоро.

Все едно прочел мислите ми, усетих главичката му между бедрата си. Понаместих се и тогава той рязко влезе в мен. Колкото и да исках, не можах да запазя вика си в гърлото. Иплъзна се, както се изплъзваше и целият ми контрол.

-Помниш, че стените са тънки, нали?- прокара език между гърдите ми, нагоре по врата ми, докато не стигна устните ми.

Целуваше ме, докато набираше темпо, в опит да заглуши стенанията и на двама ни. Уви, не бе достатъчно.

Ръката ми си играеше с едната ми гърда, а неговата се спусна бавно към стомаха ми. Погъделичка ме леко и продължи надолу. Клиторът ми просто крещеше за ръката му, а той отговори на повикването. 

Чувствах се безтегловно. Абсолютно всяка една мисъл напусна главата ми, а аз излитах в облаците. Главата ми се въртеше, но удоволствието, което почувствах, не се заменяше за нищо на света.

Много добре знаех, че цялото това преувеличение се дължеше на наркотика, но това ми харесваше. Помислих се, че ще стана редовна клиентка.

Знаех, че вече няма да се отърва от това. Кокаинът спечели място в сърцето ми, както Гидиън бе направил. И двамата се намърдаха и скоро не исках да си тръгват...