The night we meet

Chapter 22

Алармата ми зазвъня, а Гидиън изръмжа като мечок до мен. Изключих я възможно най-бързо и се изправих леко замаяно. От две седмици живеех при Гидън и вече трябваше да е свикнал с ранното ми ставане.

Отправих се към банята и измих лицето и зъбите си. Имах ужасни сенки под очите си, така че се заех с прикриването им. Навлякох първите дънки, които видях и един светъл пуловер.

Взех си сутрешната дозичка, която през последната седмица се бе увеличила почти тройно, и се заоглеждах за лаптопа си. Не го виждах с просто око, а изобщо не исках да се затормозявам с търсенето му.

Така или иначе в офиса имаше повече от достатъчно компютри и лаптопи. Облякох си якето и излязох.

Гидиън щеше да спи поне до след обяд, а и мразеше да го събуждат. Предпочитах да изляза без „Чао" или целувка, отколкото да се карам с някого в седем сутринта.

Извиках си такси и петнайсет минути по-късно бях в офиса. Повечето ми колеги грееха с двайсет и четири каратови усмивки, а аз се опитвах да не убия някого. Вярно аз си бях виновна, че почти не бях спала, понеже по-голямата част от нощта с Гидиън си правихме разни игрички.

Макар и само за две седмици, вече се бях влюбила в начина на живот на Гидиън. Той беше човек, който не се затормозяваше с нищо. Просто живееше за момента и дори не трябваше да става дума за утре или когато и да е в бъдещето.

Тази спонтанност преди ми бе непонятна и искрено ненавиждах такива хора, но сега като опознах този техен принцип, мисля, че не исках да се връщам към планирането на всичко.

Цялата тази организация и това внимание всичко да се случва както си го планирал просто те изцежда и забравяш да се насладиш на малки моменти.

Като например разходка с Гидиън до покрива на блока в четири през нощта. Или пък малките целувки, с които ме събуждаше, когато искаше да правим секс...

-Добро утро! - Ерик ми подава чаша с кафе, връщайки ме на работното ми място, докато изучава погледа ми.

Все още всячески се опитваше да ме държи настрана от наркотиците, разбира се, безуспешно. Не бях сигурна дали е наясно, че не постига абсолютно нищо, но щом искаше да се опитва, не можех да го спра.

Още повече, че това внимание, което ми отделяше, ми харесваше. Караше ме да се чувствам значима по начин, по който не се бях чувствала до сега. Може би не го спирах и заради честите ни срещи, но това си беше друга тема.