The night we meet

Chapter 14

За щастие успях да проспя целия полет. Заспах точно десет минути, след като излетяхме и Ерик ме събуди щом кацнахме.

Помолих го да вземе куфара ми от лентата, а аз тръгнах навън. Имах изключително голяма нужда от цигара.

Поне за момента само това имах.

Автоматичните врати се отвориха, а лондонският студен въздух покори тялото ми. Трябваше да се досетя и да си приготвя яке по-рано, но това някак оставаше назад.

На преден план беше нуждата организмът ми да се снабди с малко никотин. Извадих цигарите и запалката от раницата си и набързо запалих една.

Дръпнах отчаяно голяма дръпка, след което издишах облекчено. Шестнайсет часа си бяха доста, от където и да го погледнеш, а и последните седмици бях свикнала нон-стоп да съм на нещо.

Мислите ми се спуснаха към бялото ми приятелче и бързо извадих телефона от джоба си. Обещах на Гидиън да му се обадя веднага щом кацнем, за да може той да говори с човека си.

Включих телефона си, след което набрах номера му. Очаквах да почакам известно време, но той вдигна почти веднага.

-Вече си мислех, че самолета се е разбил някъде - въздъхна той, а аз се подсмихнах на малкото му притеснение. -Не се бях замислял колко е дълъг полета...- размишляваше на глас, а аз дръпнах още няколко пъти от цигарата си.

-Да, може би трябваше да те предупредя...както и да е. Ще се обадиш ли на твоя човек?

-Сега ще му звънна и ще видим кога ще може да ти даде нещо...- очите ми се разшириха от изненада.

-Чакай, нямаше ли веднага да ми даде каквото искам?- грубият смях прониза ухото ми.

-Не става така - присмя ми се, а аз останах с отворена уста. -Тези неща изискват време....или повече пари.

-Окей, предпочитам да дам повече пари.

Досега не се бях занимавала с нещо подобно и нямах абсолютно никаква представа как стават нещата. Предполагах, че въпросният дилър просто си намираше клиентите сам и готово. Вярно, наистина имаше повече логика клиентите да намират него, но никога не се бях замисляла, по дяволите.

-Добре, сега ще му пиша. Прати ми локацията на хотела, за да знам къде да го пратя.

Не изчака да му отговоря, а направо затвори. Въздъхнах и запалих втора цигара, докато пишех адреса на хотела. Надявах се до довечера да имам, каквото исках.

Усетих някаква дреха да се намества на раменете ми и погледнах назад. Видях Ерик, а лицето ми като че ли веднага се озари. Светлите му очи намериха кафеникавите ми ириси и времето сякаш спря.

Нямах представа защо, но покрай него се чувствах повече от добре. Трябваше ми един единствен поглед и цялото ми внимание се съсредоточаваше върху него. Дори исках същото от него, по някаква все още необяснима за мен причина. Исках цялото му внимание да е върху мен постоянно.

Погледът ми се впусна в обход на лицето му. Досега не се бях вглеждала в перфектно изобразените му челюсти, малката чупка по средата на носа му, устните му, които жадуваха да бъдат...

Примигнах няколко пъти и се върнах към очите му. Красивите му синьозелени очи.

-Взех куфара ти - и двамата погледнахме за секунда към куфарите, а после отново сключихме погледи. -Другите от екипа решиха да обиколят наоколо. Не знаех дали ще искаш да идеш до хотела или...- вдигна рамене и се почеса леко зад врата.
Искрено оценявах това, че бе решил първо да ме попита. Набързо си направих план в главата и се оказа, че исках да ида в хотела. Вечерта щях да отида до нашите, за да не го оставям за последния момент.

А и трябваше да се видя с човека на Гидиън, за да си взема, каквото ми трябваше. Вярвах му и знаех, че няма как да ме остави без каквато и да е консумация за няколко дни.

Със сигурност беше наясно каква нужда изпитвах вече от тези неща, така че нямаше начин да ме остави.

-Ще ида до хотела. Имам да свърша няколко неща - пресегнах се, за да взема куфара си и да оставя Ерик да прави каквото и да е планирал, но той дръпна куфара леко назад.

Погледнах го питащо, а той се заоглежда зад мен. След няколко секунди вдигна ръката си и едно такси спря до нас. Гледах го объркано, докато подаваше куфарите на шофьора, а той ги прибра в багажника.

-Хайде, качвай се - отвори ми вратата и изчакваше да се кача. Аз обаче не го направих. Вместо това го погледнах, търсеща отговор. -Аз така или иначе също отивах към хотела. Няма смисъл да плащаме две таксита, нали?- поклатих глава положително, а той кимна в знак да влизам.

Направих го, той ме последва. Подадох адреса на шофьора, докато Ерик се качваше и веднага потеглихме.

Залепих главата си за прозореца и се загледах в града. Хората вървяха лежерно, повечето с палта и чадъри под ръка. Естествено нямаше как да пропусна и безбройните чаши на Коста, от които се издигаше пара.

Рядко идвахме със сестра ми, но обичах този град. Обичах хората, околната среда, абсолютно всяко едно нещо тук.

-Хвана ме неподготвена, но следващия път, когато трябва да отидем някъде, ще ползваме метрото, ясно! - вдигнах пръст срещу него и не пропуснах погледа, който шофьора ми хвърли в огледалото за обратно виждане.

-Слушам и изпълнявам - засмя се Ерик, карайки ме да се усмихна. -Не знам дали ще успеем да се оправим обаче.- погледнах го саркастично.

-Идвала съм тук няколко пъти, но метрото го знам почти наизуст...е поне по-известните станции - добавих аз след кратко замисляне.

-Така ли? Какво си правила тук?

-Родителите ми живеят тук. Даже довечера ще отида до тях, за да се видим - загледах се в пространството между нас и се усмихнах неудържимо.

Колкото и да не исках да си го призная, те наистина ми липсваха. Бих дала всичко отново да живеем заедно, въпреки факта, че майка ми нямаше да спре да дудне за всичко. Въпреки това ги исках поне по-близо. Избраха възможно най-далечната точка от нас, но и не искам да се ядосвам, защото знаех причината.

-Знаеш ли защо живеят тук?- изпитах вътрешната нужда да споделя историята и с него. 

-Защо?- обърнах се към него и започнах да разказвам.

-Когато били в университета и двамата се озовали тук на някаква екскурзия. Няколко пъти се засекли. Първия път било в едно кафене. Майка ми чакала на опашката зад баща ми, и накрая се оказало, че той си бил забравил портмонето. На майка не ѝ се чакало повече, затова решила да плати и неговото. Той твърди, че се бил влюбил в нея още тогава, но аз не го вярвам много, много.

Засмях се и забелязах как наистина цялото му внимание бе върху мен. Усещах очите му, шарещи по лицето ми, просто усещах, че аз съм центърът в момента.

-Мама категорично отказала той да ѝ връща пари и просто си тръгнала. Вечерта се оказало, че били в един хотел, стая до стая.

-Съдбата явно е била упорита - пошегува се Ерик, но аз се съгласих с него.

-Да, точно така. Тогава само се засмели неловко и си влезли в стаите. След два дни се видели не къде да е, а на всеизвестното Око. Представяш ли си, от цял Лондон точно там се оказали в една и съща кабинка.

Сетих се как татко ни разказваше историята доста често. Винаги се нареждахме на дивана, завити под дебело одеяло, и го слушахме.

-Тогава започнали да си говорят и две години по-късно се оженили - усмихнах се щом завърших историята.

Обърнах се към Ерик и видях, че неговото лице също се е озарило.

-Сега живеят тук. -предположи той, а аз кимнах положително. - Прекрасна история.