The night we meet

Chapter 3

Събудих се доста лениво, усещайки цигарен дим във въздуха. Огледах тавана и веднага се усетих, че това определено не бе моята стая. В следващия момент се сетих за снощната вечер. Как излязохме, после как се запознах с мистериозния - Гидиън, а сега бях у тях.

Надигнах се от леглото и го забелязах седнал на дивана с гръб към мен. Снощи нямах кой знае какво свободно време, за да огледам апартамента му и чак сега забелязвах всичко.

Не беше нещо кой знае какво, всичко бе една обща стая. Виждах малък кухненски бокс в светло кафяво. На стената, срещу дивана, имаше телевизор, който в момента беше изключен, а зад дивана беше и спалнята. От лявата ми страна се намираше огромен прозорец, но единственото което се виждаше, бе отсрещната сграда.

Станах от леглото, нахлузвайки ризата, която видях. Седнах на дивана до Гидиън, а той се усмихна и преметна ръката си през рамото ми. В другата си ръка държеше запалена цигара, а аз неволно бях задържала погледа си там малко повече от нужното.

-Искаш ли и ти една?- погледнах го леко разсеяно и кимнах.

За последно пуших в гимназията. Тъпият ми мозък тогава беше решил да каже на сестра ми, а тя пък веднага изпя всичко на нашите. Баща ми го прие по-добре, но майка ми...ох, при нея беше зле. Спря да ми дава пари, за да нямам с какво да си купувам, и постоянно ме разпитваше, и следеше след училище.

Сега обаче бях напълно пълнолетна, тя беше доста далеч от мен и нямаше какво да ми попречи. Можех спокойно да приема цигарата, както и направих.

Гидиън ми даде своята, а за себе си запали нова. Беше приятно просто да седим сгушени един в друг и да си пушим цигарите.

Ако Сидни обаче видеше в каква картинка се намирам, определено щеше да ме помисли за мизерна. Хич не ѝ харесваше купонджийският живот и за нея всичко извън бляскавия ѝ живот беше ужасно.

Снощи със сигурност се е усетила, че няма да се прибера. Конското, което ме очакваше, обаче ми беше в кърпа вързано. Поне половин час. Ако имах късмет, Скот щеше да е там и да я разсее по-бързо.

Това си бе нещо като наше неписано правило. Ако тя дуднеше повече от десет минути и той е там...бам, дърдоренето се приключваше. Същото се отнасяше и за него де, ако той беше в беда, трябваше аз да я разсея.

-Имаш ли планове за днес? - Гидиън тръсна цигарата си в пепелника на масата пред нас и едновременно с това издишваше дима.

-Ами всъщност май...  - и лампичката в главата ми изведнъж светна. Днес имах среща, която лично аз трябваше да водя във фирмата. - Мамка му забравих за срещата. - изпъшках недоволна и набързо дръпнах остатъка от тютюна.

-Да те метна до вас?- предложи ми той, докато търсех дрехите си из пода.

-Няма да е зле - признах честно.

Качихме се в колата му, която бе паркирана малко по надолу от входа на кооперацията. Гидиън си допушваше цигарата, а аз отворих имейла си набързо.

Както и предполагах, имах няколко мейла от шефката си, както и около стотина пропуснати обаждания от сестра си.

Доста често се случваше да не се прибирам вкъщи след нощ навън, ала сестра ми явно още не беше разбрала защо или пък, че съм добре. Писателският ѝ мозък понякога измисляше такива сценарии, с които ме предупреждаваше, че биха били достойни за „Оскар".

Трябваше вече да се е усетила, че си прекарвам вечерта добре и ми няма нищо. А не да си мисли как биха ме излъгали и убили в някоя гора. Това беше просто Сиатъл, а не някоя серия на "От местопрестъплението".

Не след дълго бяхме пред вкъщи. Обърнах се към Гидиън и го целунах набързо, а той ми се усмихна.

-После ще се видим ли? - попита точно преди да натисна дръжката на вратата.

-Дай ми номера си и ще ти пиша по-късно - усмихнах се отвеяно, докато работохоликът в мен направо ми се присмиваше.

Разменихме си телефоните и аз влязох вкъщи, а той потегли. Интересен тип бе, а това още повече ми харесваше.

Влязох през входната врата, като определено се опитах да избягам от Сидни. Късметът естествено не бе на моя страна.

-Кимбърли Уилямс! Закови се на място! - гласът ѝ прозвуча зад мен, а аз нямах друг избор освен да се обърна към нея с една огромна, но фалшива усмивка.

-Любимата ми сестричка - приближавах се към нея с ръце, разперени за прегръдка, ала острият ѝ тон ме прекъсна по средата.

-Първо, изобщо не ми се подмазвай. Второ, нямаш друга сестра, така че аз трябва да съм ти любимата така или иначе - туше, права беше.

-Добре, знам, че ти дължа обяснение и ти го обещавам. Нека обаче е довечера - погледнах часовника, закачен на една от стените в отворения хол. - Сега закъснявам за работа.

Не ѝ оставих възможност да ми противоречи, а направо изтичах в стаята си. Определено нямах време за душ, така че просто смених разголената рокля с нещо по-подходящо за работа.

Събрах лаптопа и няколко папки в чантата си и изтичах обратно долу. Обух си обувките, а Сидни се провикна, леко раздразнена от кухнята.

-Ключовете от колата ти са на закачалката - вдигнах глава и взех ключовете си.

Мразех да закъснявам за каквото и да било. Още от малка майка ми ми бе набила в главата, че никога няма да те приемат на сериозно, ако закъсняваш. Поради тази причина винаги изпадах в паника, когато имаше вероятност да закъснея.

За щастие и този път бях на време. Точно влязох в голямата зала и срещата трябваше да започне. Не губих каквото и да е време в нелепи обяснения, а направо започнах с презентацията си.

Бях нещо като шеф на една част от колегите си и днес срещата се състоеше от този наш екип. Всеки отговаряше за различна реклама и трябваше да разпределим следващите проекти, както и да представя най-големия, който щеше да бъде общ.