Chapter 27

209 9 3
                                    

Сидни си тръгна, без да обели и дума. Заедно с нейното мълчание си тръгнаха и надеждите ми за нашите отношения. Очаквах всичко щом разбере, но това някак си мина всякаква граница.

Свлякох се на земята и зарових ръце в косата си.  Преди обаче да започна да съжалявам за някоя от постъпките си, си казах, че тя просто не ме обичаше достатъчно. Ако ме обичаше колкото Гидиън, нямаше да иска да спра.

-Ким, съжалявам ,че стана така. Исках да те предупредя, но не си вдигна телефона - за минута бях забравила за съществуването му.

Приклекна до мен и постави ръката си върху рамото му. Погледнах дланта му, после него. Виждах в очите му, че казваше истината, но щеше да е много по-лесно, ако не му вярвах.

Отблъснах го и рязко станах, гледайки го възможно най-гневно и студено. Вдигнах пръст срещу него и започнах да говоря остро, през зъби.

-Ти си виновен! Защо, по дяволите, ти беше да я водиш тук? - повиших тон, а той бе превъплъщение на самото спокойствие. -Тя не знаеше и не трябваше да разбира. Справях се чудесно, единствено ти знаеше и то заради проклетия дилър в Лондон. Иначе нямаше да имаш ни най-малка представа.

-Ким, искам да се успокоиш, защото в момента говори ядът ти както и наркотика, а не ти.

-О, така ли? - изсмях се горчиво. -Значи освен че съм нищожество сега дори нямам и глас?!

-Нямах това предвид и ти го знаеш - направи кратка пауза, а аз вървях напред-назад. -Ако наистина се опиташ да ги спреш...- прекъснах го с най-безчувствения си тон.

-Напусни - когато той дори не помръдна, извиках. -Махай се! Не искам да стоиш в този апартамент и да ми казваш какво да правя и какво не! - посочих му вратата, а той проследи ръката ми. Ерик се чудеше дълго, но накрая въздъхна и той също си тръгна.

Краката ми ме отведоха до кухнята, където отворих един от шкафовете. Ръцете ми грабнаха, бутилка с безизвестен за мен алкохол, а аз се разсмях. Разсмях се с цяло гърло докато отмятах главата си назад.

Днес определено не ми беше ден. Още със събуждането ми нещата тръгнаха надолу. Отпих щедра глътка направо от бутилката, докато се чудех какво още щеше да стане до довечера.

Първо Гидиън ме заряза сама без каквото и да е обяснение, после със сестра ми проведохме може би последният ни разговор за доста дълго време.

The night we meetTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang