The night we meet

Chapter 40

Не бях сигурна дали правех грешка или не, но взех телефона и набрах номера му. Сигналът за набиране прозвуча в ухото ми, а разумът в главата ми крещеше да затворя. Не знаех дали бе редно да му звъня, но той бе единственият който можеше да ме разсее в момента.

-Ало? - бях на път да затворя, но гласът му прозвуча в ухото ми и малка усмивка изгря на устните ми.

-Съжалявам, че ти звъня толкова късно, просто исках да поговоря с някого, понеже полудявам. Имам няколко цигари и едвам се сдържам да не ги изпуша. Мислех, че ще успея да се разсейвам с работата, за да спра да мисля за наркотиците, обаче ме уволниха...- думите се изливаха от устата ми скорострелно, а последната се бе забила дълбоко в мен.

-Ким, Ким, чуй ме. Спри за момент - затворих устата си на момента и заслушах сънения му глас. - Ако в момента беше пред мен, бих те целунал само за да млъкнеш. - засмя се, а лицето ми придоби ален оттенък. -Искаш ли да дойдеш при мен? - прехапах долната си устна, за да задържа писъка на радост в себе си.

-Сигурен ли си? - в главата ми изникнаха смътни спомени от последния път.

Нощта, в която осъзнах повечето неща. Нощта, в която той се разкри изцяло. Нощта, която постави граница помежду ни.

-Ще ти поръчам такси и те чакам - чух усмивката в гласа му и кимнах радостно, въпреки че не можеше да ме види.

Връзката прекъсна, а аз станах от леглото и улових отражението си в огледалото. Не бях в най-добрия си вид, но знаех че това не беше от значение. Все пак трябваше да разкарам пижамата си, затова облякох първите дънки и худи, които хванах. Наметнах си едно тънко яке, а косата я оставих пусната.

Преди да се обуя, написах кратка бележка с посланието, че отивам у Ерик, за да не се чудят всички, когато се събудят и мен ме няма. Залепих я на хладилника с помощта на един магнит и се върнах в антрето.

Обух маратонките си и точно когато завързах връзките си, дочух кола отвън. Отворих и щом видях, че беше таксито, не се чудих много.

~~~

Позвъних на звънеца и за моя изненада Ерик отвори почти веднага. Не можах да сдържа очите си, които бързичко пробягаха по тялото му, което в момента се покриваше от сиво долнище и черна тениска, подчертаваща всичко просто перфектно.