The night we meet

Chapter 28

Когато късно вечерта отворих вратата, очаквах да видя всеки друг, но не и Ким. Особено в това състояние. С подпухналите си очи и леко замаяния си поглед.

-Ким?- работих по един проект и се бях отпуснал на дивана преди два или три часа. Определено не очаквах посетители. - Какво правиш тук?-исках да чуя отговора ѝ

-Хей..... ами не знам точно - засмя се, а нервността ѝ си личеше от километри.

-Това ли е отговорът ти, когато се появяваш на вратата ми в два през нощта?-  исках да ми каже защо точно е тук.

Защо в два през нощта бе дошла на моята врата, при положение че имаше приятел, заради когото ме заряза на покрива онази вечер. Същият този приятел, който я съсипваше.

-Ами предполагам, да. Това е отговорът ми - осъзнах, че няма да изкопча нищо друго от нея, така че просто се отдръпнах, за да влезе.

Тя го направи с широка усмивка. Събу обувките си и остави якето си на закачалката. Погледна към мен, а аз се отправих направо към банята, където държах аптечката си.

Още сутринта забелязах малки синини по ръката и врата ѝ, но сега от веждата ѝ се подаваше пътечка кръв. Не бях идиот и този път няма да се задоволя с историята, че  Гидиън просто обичал грубия секс.

Качихме се на втория етаж и влязохме в спалнята, където беше и главната баня. Ким се оглеждаше  наоколо, без да казва дума, и просто ме следваше. Сляпото доверие, което ми подаряваше, накара устата ми да се разтегне в усмивка.

Бързо обаче я скрих, за да не си помисли нещо грешно.

Светнах лампите в банята и ѝ направих път да мине първа. Тя обаче се спря. Огледа мен, а после и банята. Свъси вежди и ме погледна право в очите. Нейните говореха цяла история, която тя отказваше да разкаже.

Виждах умората ѝ, както и разочарованието. Не знаех то от какво е, но го виждах.

-Защо сме тук?- объркването си личеше в гласа ѝ, а аз просто отидох до шкафчето под мивката и извадих аптечката.

-Защото веждата ти кърви, а и не си мисли, че не забелязах останалите ти белези сутринта - наклоних главата си настрани, а тя плахо дойде до мен.

Отворих кутийката и извадих шишенцето с йода и малко памук. Погледнах пак към нея и реших, че ще ми е по-удобно, ако е седнала.

Без да я предупреждавам, поставих ръцете си на хълбоците ѝ и я повдигнах, за да седне на плота до мивката. Изненадата ѝ бе изрисувана на лицето, но просто се подсмихнах и започнах да промивам раната ѝ.

-Ще ми кажеш ли това откъде е или пак ще мислиш сценарии?- гледаше ме дълго, преди да отговори.

-След като си тръгнахте, пийнах малко. Когато се събудих преди малко, паднах и се ударих в нощното шкафче -поглеждам я в очите търсейки истината. -Кълна се, че този път това стана...ауу- изсъска от болка, когато се разсеях за секунда и натиснах памука с йода малко повече от необходимото.

-Съжалявам. И ти вярвам - усмихнах се нежно, а тя се отпусна. Гърбът ѝ вече не беше толкова изправен, лицето ѝ не бе с непробиваема маска.

-Дойдох тук, защото се чувствах много самотна. Гидиън замина за Мексико от нищото и останах сама. Ти пръв изникна в ума ми щом се събудих, затова дойдох тук. Извинявай, ако си имал планове или...

-Радвам се, че дойде тук - прекъснах я и направих още една крачка към нея.

Бях застанал между краката ѝ, а тя се държеше за ръба на плота. Погледнах ръцете ѝ по-хубаво и веднага ревност се надигна у мен. Този суитшърт беше прекалено голям, за да е неин. Крехката ѝ фигура изцяло се губеше и изглеждаше все едно е навлякла чувал.

-Това на Гидиън ли е? - тя погледна надолу, а после кимна невинно. -Нямаш си представа колко много искам да разкарам дрехите му от теб. - Кимбърли знаеше за чувствата ми и нямах намерение да ги крия само защото тя не откликваше напълно.

Дълбоко в себе си и тя знаеше, че изпитва същото. Отказваше обаче да го повярва, за което нямах обяснение.

-А ти нямаш представа колко много искам да ме целунеш...- прошепна тихо, докато гризеше долната си устна и погледна към моите.

Примигнах няколко пъти и се питах дали сънувам. Ако беше така, се надявах да не се събудя скоро.

-Може би не трябваше да го казвам, но онази вечер бях останала с впечатление...- започна да се обяснява нервно, но аз я накарах да спре. Никога нямаше да ѝ позволя да се обяснява за нещо, което сърцето ѝ искаше.

Долепих устни до нейните, а тя отвърна плахо. Очите ѝ се разшириха от изненада, но тогава най-накрая се предаде. Предаде се на мен и на чувствата си.

Затвори очите си и раздвижи устните си заедно с моите. Притисна се още по-близо до мен, а ръцете ѝ се озоваха на бицепсите ми. И двамата потънахме в бездната на тази целувка.

Но не ми бе достатъчно.

Преместих ръцете си ниско на кръста ѝ, точно до ръба на блузата. Почувствах неописуема нужда да я докосвам навсякъде. Пръстите на Ким бавно се изкачиха до тила ми и започнаха да описват кръгчета.

Тих стон се отрони от устните ѝ между целувките и това беше последната капка от търпението ми. Исках я, исках да е моя.

-Ако не спрем -отделих се от нея за секунда. -... не гарантирам, че...- преди да довърша, тя ме придърпа отново близо до себе си, залепяйки устни до моите.

Това трябваше да ми служи като позволение от нейна страна, нали? Ако това не ми бе достатъчно, изящните ѝ ръце, промъквайки се до подгъва на потника ми, опитвайки се да го свалят, ми даваха гласност.

Отървах се набързо от нищожната материя, покриваща горната част на тялото ми и се върнах към Ким. Обхванах бедрата ѝ и я повдигнах, така че да обвие крака около кръста ми.

Оттласнах се от плота на мивката само за да я притисна с тялото си до стъклената врата на душа. Кимбърли изстена при внезапното преместване, а аз се усмихнах между устните ѝ.

Целувах я безспирно. Целувах устните ѝ, целувах върха на носа ѝ, челото ѝ, целостта ѝ. Целувах всяка частица от лицето ѝ.

Целувах я, макар и да знаех, че не трябва. Не трябваше да се възползвам от момента ѝ на слабост. Не трябваше.  Но го чувствах толкова правилно. Толкова приятно, толкова възбуждащо...толкова всичко.

Давехме се в целувките на другия и нито имах намерение да спра, нито щях да го направя скоро.

-Каза, че...- гласът ѝ бе треперлив пълен с похот, - каза, че искаш да разкараш дрехите му от мен?- прозвуча като въпрос, но в същото време и като молба. -А пък и в банята сме, а аз още не съм взела дневния си душ. - прехапа устни, усмихвайки се предизвикателно.

Ентусиазираната ми усмивка не закъсня дори със секунда. Погледнах я с ясно възбуден поглед, а тя кимна лекичко и погледна устните ми. Чакаше да изпълня заканата си.

Закана, която изрекох лекомислено, а сега щеше да промени живота и на двама ни.