The night we meet

Chapter 2

Още щом прекрачих прага на клуба, вече чувствах музиката във вените си. Отправихме се директно към едно запазено сепаре. Приятелите на Скот бяха решили да запазят едно и явно бяха пристигнали преди нас.

Поогледах ги отгоре, отгоре, но сякаш нямаше да се забавлявам в тази компания. Всички изглеждаха прекалено...ами прекалено скучи. Всъщност бяха точната компания за сестра ми. Стояха и си пийваха, докато си говореха. Това на мен не ми се нравеше особено.

Обичах да съм в центъра на дансинга или на бара. Това бяха двете ми най-любими места. Обожавах тялото ми да е под пълното въздействие на музиката, е и алкохола, естествено.

Изглеждаше, че сестра ми се познава с всички, но щом са от компанията на Скот, не се учудвах. Двамата бяха като залепени един за друг, така че всичко вече им беше общо, включително и приятелите.

-Отдавна не сме се виждали - сестра ми поздравяваше един от тях. Да си призная, той не беше толкова зле, ако можеше да се съди само по външния вид. -Това е сестра ми, Кимбърли. - погледна към мен, а аз кимнах, усмихната и реших, че ми стига толкова тук.

-Приятно ми е, но мразя да стоя на едно място...- махнах им леко с ръка и се запътих към бара.

Сидни, естествено, искаше да възрази, но не ѝ доставих тази привилегия. Беше досадно на моменти - това нейното майчинско наглеждане. Понякога  се получаваше сладко, но в повечето случаи просто ме вбесяваше, постоянният ѝ контрол.

Както и да е, поръчах си няколко шота текила и ги изпих набързо. Оставих банкнотите на бармана и се отправих към дансинга.

Просто обожавах начина, по който музика раздвижваше съзнанието ми и крайниците ми заедно с него. В комбинация с мъничкото алкохол ставаше още по-добре.

В следващия един час вече бях ходила до бара около десет пъти и бях започнала да се опиянявам от всички изпразнени чаши. Движенията ми бяха леко некоординирани, но така беше още по-забавно. Вече наистина единственото нещо което ме караше да се движа, беше музика, а аз нямах против.

Изненадващо един сервитьор се приближи към мен с табла и питие на нея. Погледнах го питащо, докато продължавах да се поклащам в такт с музиката.

-Господинът на бара ви изпраща питието - погледнах към бара и един доста добре изглеждащ мъж вдигна чашата си към мен.