The night we meet

Chapter 13

В четири без пет бях пред къщата на Ким. Излязох от колата, докато набирах номера ѝ. Знаех, че живее със сестра си и нямах представа дали тя спи, а не исках да я събуждам, ако звънна на звънеца.

"Добро утро." изчурулика развеселено на второто позвъняване.

"Добра да е. Долу съм, когато си готова."

"Идвам след секунда." прекъсна връзката, а аз се усмихнах. 

В Ким имаше нещо, което не можех да обясня. Още в нощта, в която се срещнахме, бе омагьосала съзнанието ми. Онази вечер очите ѝ светеха така ярко като звезди, изпълнили чистото небе.

Беше щастлива, а усмивката, с която танцуваше, нямаше с какво да се сравнява. Всичко у нея просто грееше от километри. Привикваше ме, за да ме омагьоса с красивите си пъстри очи.

Пред погледа ми все още се подвизаваше гледката, която наблюдавах тогава. Как блестящата ѝ къса рокля се клатушкаше високо около бедрата в такт с движенията ѝ. Или как косата ѝ бе вдигната, за да се открие драконът, татуиран на гърба.

Исках да прокарам ръка през всяка една линия от този дракон, докато тя спи. Исках да я прегръщам близо до себе си, да усетя всеки сантиметър от нея.

Още тогава знаех, че искам да съм покрай нея. Исках я близо до себе си, постоянно. Беше ме превзела само с няколко погледа и една усмивка. Нещо обаче се бе случило щом ме отблъсна заради друг вариант. Всъщност изобщо не бях сигурен, че ме е разглеждала като вариант изобщо.

След като няколко дни по-късно разбрах, че ще работим заедно, нямаше по-щастлив човек на света от мен. Получавах възможността да съм с нея постоянно и смятах да се възползвам.

Точно заради това аз също исках да замина за Лондон. Наистина нямах причина да ходя, но тя щеше да е там. Още повече щяхме да сме на една врата разстояние, или поне се надявах да е така.

-Обади ми се щом кацнете - гласът на Сидни ме върна в настоящето и вдигнах поглед.

Заварих двете сестри да се прегръщат, а после Кимбърли се обърна към мен с широка усмивка. Изглеждаше невероятно, както винаги разбира се. Косата ѝ бе вързана в хлабава опашка, като така откриваше красивото ѝ лице.

-Нека ти помогна - приближих се до нея и взех куфара ѝ.

-Нямах представа, че и ти ще ходиш в Лондон...- зачуди се Сидни на глас, а аз само се усмихнах.

-Няма да ми е излишно - повдигнах рамене, докато поставях куфара ѝ в багажника до моя.

-Хайде влизай, ще ти пиша, обещавам - изпрати въздушна целувка на сестра си и се отправи към колата.

Аз също махнах на Сидни и седнах на шофьорското място. Закопчах колана си и настроих климатика, за да не ѝ е студено. Стартирах колата и потеглих, докато Ким изпрати няколко бързи съобщения, след което прибра телефона в джоба си и се обърна към мен.

-Ще стигнем навреме, нали?

-Естествено, не се притеснявай - кимна и се обърна отново напред.

Някакво странно и изгарящо вътрешността ми любопитство се появи в мен. На кого ли бе изпратила съобщение? Дали беше на мъжа, с когото си тръгна вечерта в бара. Така и не ми беше отговорила дали излизат, или не. 

-Искаш ли да спрем някъде да си вземем кафе?- попитах, колкото да наруша тишината, а и изгарях от желание да слушам гласа ѝ.

-А не, благодаря. Планирам да спя през целия полет, така че никакъв кофеин - усмихна се леко, което ме накара да се подсмихна.

-Как върви работата по голямата реклама?

Искрено се интересувах от това. Щом разбрах, че ще работим в един офис, проучих работата ѝ доста обширно. Намерих доста нейни проекти, както и портфолиото, с което бе кандидатствала за позицията си.

Да си призная, бях наистина впечатлен. Бях виждал изключително много съвършени работи, но нейната креативност биеше всички до една. Във всяка една работа имаше нещо, което не бях виждал.

Индивидуалността ѝ ме привлече още повече, затова се разрових надълбоко. Открих работите ѝ от гимназията. Открих и големия ѝ запас от награди, които е печелила по онова време.

Светът още тогава е имал привилегията да се запознае с таланта ѝ.

Така че да, интересувах се как работи. А и също знаех, че работата ѝ е в кърпа вързана. Видях реклами и на опонентката ѝ, но по нищо не можеха да се сравняват с тези на Ким.

-Ами всъщност...до никъде.- засмя се леко притеснена, но бързо се върна спокойствието. -В Лондон обаче ще работя доста и може и да ги завърша.

-Ако имаш нужда от помощ, само кажи.

-Оценявам го и благодаря. Ще се възползвам от предложението ти, макар и да не обичам да получавам помощ - обърнах се към нея за секунда, а тя ми се усмихна извинително.

Макар и да нямаше нужда да го прави. Това, че не търси помощ, беше повече от похвално и още един плюс към безкрайния ми лист с впечатляващи качества от нейна страна.

-Как се появи интересът ти към тази работа?- исках да знам всичко за нея, така че започнах от най-общото ни.

-Ами...взела съм творческия талант от баща си. Разказвал ми е как още от съвсем малка постоянно съм рисувала, буквално постоянно. Започнал да забелязва това, когато в детската градина веднъж ме видял да рисувам другите деца, докато чакам да ме вземе. Оттогава двамата постоянно рисувахме заедно. Татко рисуваше на големите си платна, докато аз се учех от него в блокчето си.

Хвърлих ѝ един поглед и забелязах малката, блестяща част от очите ѝ. Личеше си, че говори от сърце и наистина е близка с баща си. Представях си цялата тази картинка, а в стомаха ми се разливаше топлина.

-И така съм пораснала, постоянно заобиколена от бои, моливи, въглени и всякакви подобни. Когато дойде време да се специализирам, майка ми беше твърдо против да се занимавам с рисуване професионално. За нея това беше просто развлечение за свободното време. - спря за момент и не задържах надигащия се в мен въпрос.

-Тя какво е искала да следваш?

-Тя е адвокат, съответно искаше и двете със Сидни да вървим по нейните стъпки. Това обаче не стана с нито едната. Даже това, че бе против, още повече ме мотивира и влязох в най-престижното училище тогава. И това е като цяло. - повдигна леко рамене.-А ти? Каква е твоята история?

-Моята е доста по-скучна. Когато кандидатствах, просто видях специалността „Рекламна графика" и ми се стори интересна. Преди това никога не съм имал наклонности към рисуването, но явно нещата са се получили.

-Значи си бил скрит гении!- заключи тя, а аз се разсмях.

-Може би...

А може би бях прекалено зает да се грижа за майка си, за да откривам талантите си...