The night we meet

Chapter 7

Събудих се от досадното звънене на будилника си. Протегнах се и го изключих, без да отварям очите си. Бях легнала по гръб, а нечия ръка се разпростираше ниско по гърба ми.

Примигнах няколко пъти, след което обърнах глава към Гидиън. Все още спеше непробудно, а това ме накара да се усмихна. Изглеждаше спокоен и до някаква степен сладък. Само мисълта за това ме накара да се разсмея.

Гидиън бе всичко друго, но не и сладък.

Опитах се да се измъкна, без да го събудя и за щастие успях. Като се сетех до колко късно стояхме снощи, и че трите бутилки са напълно празни дори не се учудвах. Може би щеше да спи като умрял поне до обяд.

Аз обаче нямаше как да си позволя този лукс. При цялата работа, която имах с проекта, сънят наистина ставаше лукс.

Влязох в банята и наплисках лицето си, за да се събудя доколкото мога. Определено трябваше да мина през вкъщи преди офиса. Първо, за да сменя дрехите си от вчера, и второ, за да прикрия следите по лицето си от недоспиване. Нямаше да е зле всъщност да покрия и смучките по врата си. Каквото и удоволствие да ми доставяха снощи, щеше да е крайно непрофесионално да се появя с тях в офиса.

Щом излязох от банята, взех химикал и лист от чантата си. Написах бележка на Гидиън и я оставих на леглото до него.

Облякох си дрехите и безшумно излязох. Качих се в колата си и след малко си бях вкъщи. Извадих ключа от чантата си с надеждата, че Скот е излязъл за работа, а сестра ми още спи.

Да, ама не. Тъкмо се канех да пъхна ключа в ключалката, когато вратата се отвори. На нея стоеше Скот, а сестра ми явно днес беше решила да го изпрати за работа. Естествено.

-Ти къде беше?- от вратата за краката.

-Спах у Гидиън - отвърнах ѝ честно, понеже не виждах причина да я лъжа този път.

-Ще говорим вътре - кимна с глава, за да вляза и аз го направих.

Погледнах часовника на ръката си и установих, че всъщност имах време. Ако Сидни свършеше с четенето на конско до петнайсет минути, щях да имам време за душ. Един душ в момента би ми дошъл доста добре, така че трябваше задължително да се вмести в тези петнайсет минути.

Бях започнала да си правя кафе, когато сестра ми се върна и застана зад мен, подпряна на големия плот, заемащ средата на кухнята ни.

-Ти искаш ли кафе?- пресегнах се за още една чаша, но се спрях.

-Не ми замазвай очите с кафе. Обещала си ми обяснение, а последните няколко вечери все те няма - обърнах се към нея и скръстих ръце пред гърдите си.

Естествено, че беше права в случая. Обещала ѝ бях да ѝ кажа за Гидиън, но обстоятелствата така се бяха стекли, че все се разминавахме. Когато аз се прибирах, тя спеше, а в другия случай аз изобщо не стъпвах вкъщи вечерта. Сега и двете бяхме тук, така че нямаше какво да увъртам.

-Вечерта в бара се запознах с Гидиън и си допаднахме. Сега май сме задно, така че понякога спя при него - повдигнах невинно рамена.

Абсолютно никаква нужна нямаше да знае за цигарите, нито пък за екстазите, какво да говорим и за наркотика от снощи. Макар че това дори аз все още не мога да го повярвам.

Винаги съм си мислила, че това не е нещо с което се сблъскваш в реалния живот. Е, по-точно не съм мислела, че аз ще се сблъскам с него. Точно затова още съм изумена, че наистина го опитах. Тази сутрин, като се замисля, нещата далеч не изглеждаха толкова добре, колкото снощи.

Това нещо наистина можеше и да е опасно, много опасно. От друга страна пък винаги можех просто да му откажа, или да спра, ако исках. Така че прекратих краткия спор с вътрешното си Аз и се върнах към изуменото изражение на сестра си.

-Как така май сте заедно? Или сте, или не, няма нищо по средата.-

-Ами не сме го казвали официално, но сме заедно - правихме секс, запознахме се, поддържахме връзка. Значи теоретически бяхме заедно, нали?

-Знаеш ли нещо повече за него освен името му? -  Сидни имаше страшен проблем с доверието.

Още от малка си беше такава и недоверчивостта си растеше просто с нея. Никога не се бе доверявала лесно на хората. Дори на Скот, трябваха ѝ четири месеца, преди да се съгласи да излязат на среща. Четири месеца? За какво, по дяволите? Отиваше на среща не на сватба...

-Знам къде живее - подсмихнах се, защото май беше права. В това се изчерпаха горе-долу нещата, които знаех за него.

Е, също че работи нещо като търговец, има опит с наркотиците и прави невероятен секс. Май наистина не знаех почти нищо за него. Това обаче нямаше да ѝ го кажа.

-Кимбърли това е много безотговорно - започна да говори със сериозния си тон. -На практика този ти е непознат, обаче ходиш да спиш у тях! - прекъснах я, защото определено виждах края на това.

-Какво искаш да знам още за него? Кой му е любимият цвят ли? Или какво яде на закуска? Нали затова е опознаването, определено хората не идват с книга, в която си пише всичко за тях, нали? - разсмях се, а тя въздъхна недоволна от отговора ми.

-Не искам да спиш при почти непознати, Кимбърли.

-Виж, разбирам, че те е грижа и се вживяваш в ролята си на майка, но мога да преценявам кое е добре за мен и кое не - зарязах полу изпитото си кафе и тръгнах към горния етаж.

Сидни вървеше след мен, явно все още незавършила разговора си, но аз затворих вратата на банята и желанието ѝ за разговор беше до тук. Пуснах хладката вода, а след това свалих дрехите от тялото си.

Нямаше да се връзвам на думите ѝ. Знаех каквото трябваше и каквото той беше решил да ми сподели. Винаги можех да го питам за каквото и да било, за родителите му, за миналото му, а той щеше да ми отговори с радост.

Знам го, понеже му вярвах.

Това, че Сидни не му вярваше дори и да не го познаваше, си беше изцяло неин проблем. Би трябвало да се радва за мен, така както аз се  радвах, когато ми каза, че със Скот са заедно. Вместо това тя ми опяваше.

Тръснах глава и спрях водата. Нямах много време да се задържам под душа, така че навлякох халата си и отидох в стаята си.

Отворих гардероба и извадих черни дънки и сив пуловер тип поло. Щеше да ми спести времето за прикриване на смучките, а и щеше да ми пази топло на врата. Косата си вързах на кокче. Обух си бели маратонки и преместих нещата от чантата си в друга, която се връзваше повече с дрехите ми.

Взех също така и чантата с лаптопа си и слязох долу. Сидни ме очакваше подпряна на стълбите.

-Довечера те искам тук, трябва да ми помогнеш - усмивката ѝ доста ме раздвои, така че реших да го изясним сега.

-С какво ще ти помагам и защо Скот не може? - обикновено той правеше почти всичко за сестра ми, затова ми стана чудно.

-Няколко от приятелите му ще идват, за да гледат някакъв мач, а аз ще използвам това време да си разчистя записките. Само ти разбираш разхвърляния ми мозък и можеш да ми помогнеш - въздъхнах.

Така си беше. Сидни имаше таланта да разхвърля записките си където ѝ падне, буквално. Записваше си идеи за книги където и да е, на каквото и да е. Единствено аз успявах да разгадая групирането ѝ, така че наистина нямаше друг вариант освен мен.

-Добре, обещавам че ще съм тук - усмихна се, а аз тръгнах към офиса.