The night we meet

Chapter 5

Все още се опитвах да осмисля какво точно стана снощи. Какво по-точно направих. Вярно по думите на Гидиън не беше нищо кой знае какво, но това си оставаше наркотик, нали? 

Стоях на стола в залата за събрания, чакайки шефовете и всички останали, докато се опитвах да намеря обяснение за снощи. Чудех се дали ако знаех, че има екстази в цигарата, щях да я приема?

Осъзнах, че май нямаше да я откажа. Вярно е, че бих се замислила, но леко подтикване от негова страна и щях да приема с ясната представа за наркотика вътре.

От това май трябваше да се притеснявам.

Връщах се обаче отново към думите на Гидиън, че щом ми е харесало, нямало проблем. Така се успокоявах...донякъде.

Трябваше все пак да спра да мисля, защото така единствено блъсках главата си допълнително. И без това се чувствах все едно съм с тежък махмурлук.

-Добър ден! - Морис, главният шеф на цялата компания, влезе през вратата и застана на централното място.

Излъчваше обичайната си надменност. Такъв си бе Морис, за жалост. Колкото и добър да беше в управлението на фирмата, беше страшно превзет. Може би не трябваше да говоря така за човека, който ми слагаше хляб в ръцете, но това си бе просто истината.

След него влязоха Сара и Майкъл, заместник шефовете. Още един човек влезе с тях, но не можех да си обясня какво правеше тук.

Един от приятелите на Скот. Този, който за малко да ми провали флирта с Гидиън. Не можех да се съпротивлявам с импулса си да го огледам от главата до петите.

Леко русолявата коса караше кафявите му очи да изпъкнат. Лицето му имаше черти като на модел, излязъл от списание на някоя от известните марки. Имаше нещо страшно лежерно, но в същото време и официално в тениската му, която бе съчетал с дънки и сако. Определено хващаше око, а това го забелязах не само аз.

Седна до шефовете, държейки се така все едно мястото му принадлежи. Все едно той беше шефът тук, точно такъв вид си придаваше. А това докара още повече въпроси в главата ми.

-Има няколко съобщения, които трябва лично да ви предам - започна Морис. -Първото и най-важното, голяма двойка от червения килим иска да създадем реклама за общия им бизнес. Ким и Моника, една от вас ще поеме тази реклама.

Моля? Щях да правя реклама за някой от червения килим? Боже, това щеше да ме направи богата, да не говорим за славата. Щях да имам възможността да се запозная с тези хора, а те от своя страна щяха да бъдат вратата ми към други запознанства.

Щях да се изстрелям на върха на пирамидата с тази реклама!

-С рекламата ще получите повишение, разбира се. Преди това трябва да се докажете. Ще ви дам отделни проекти и ще решим коя е най-добра, за да поеме тази възможност.

Хвърлих поглед към Моника. Нямаше човек, който да мразя повече от нея. А сега ми беше съперничка. Щом вземех повишението, щеше да е чудесен начин да ѝ натрия носа и веднъж завинаги да приеме, че съм по-добра от нея.

Моника работеше в тази компания по-дълго отколкото аз, но някак си успявах да я задмина. Още от първата ми работна седмица не се понасяхме. Имаше уменията и позицията си като нещо, което друг не можеше да притежава.

Аз обаче бързо я убедих в обратното. От тогава бяхме в нещо като необявена война. Макар и да не го бяхме казвали, всички около нас знаеха, че не се понасяме, и ако имахме възможност, бихме се избили.

-Отбийте се в кабинета на Сара след срещата, за да ви даде проектите- нямаше да го забравя, но го записах в бележника си. - Другото, за което трябва да ви съобщя е, че компания "Pan industry" ще работи с нас следващите няколко месеца.

"Pan industry" беше най-големият съперник на нашата компания. Нямах представа как са склонили да работим заедно и то при какви условия. Сигурна бях, че те печелеха много повече, отколкото ние с този съвместен проект, но това не ме засягаше напълно.

-Господин Фишър ще работи тук, за да наблюдава цялата ви работа - познатият на Скот работеше в най-известната рекламна компания? По дяволите, това ми беше гимназиалната мечта.

Как е стигнал до там? Определено трябваше да го разпитам.

Срещата продължи още около половин час, а след това всички се нахвърлиха към този Фишър. Почти сигурна бях, че Сидни ми е споменала името, но нямах представа какво е. Май и така бе по-добре, все пак само щяхме да работим заедно, нямах нужда от първото му име.

Бързичко се изнизах от стаята и заприпках след Сара. Колкото по-скоро ми дадеше проекта, толкова повече преднина щях да имам пред Моника. Нямаше да си го простя, ако тя вземеше тази възможност.

-Кимбърли, както винаги първа- Сара ми се усмихна, докато влизах в офиса ѝ.

Обичах Сара. Дори и да ми беше шефка, нямаше обичайното напрежение между командващ и подчинен. При нея нещата бяха по-скоро като стари приятелски отношения. Никога не ми беше отказвала помощ.

-Колкото по-рано, толкова по-добре - усмихнах се и аз.

-Добре, за тази задача имаш месец и половина. Трябва да създадеш осем варианта на реклами за изгряващ бизнес. От теб се иска рекламите да хващат око и да привличат много хора. Както разбра, клиентите са известни, така че искат всичко да е много професионално. Искат хората да знаят за бизнеса им, не защото са известни, а защото  бизнесът си заслужава.

-Осем реклами не са ли малко много?- вече ми се въртяха някакви слайдове в главата, но осем...

-Скъпа, бориш се за повишение и заплатата ти в десеторен размер - погледна ме изпод очилата си, а аз кимнах, разбираща.

-Да, права си.

-Ако имаш нужда от нещо, знаеш къде да ме намериш - това беше нейният начин да те изгони тактично.

Така или иначе нямах повече работа тук. Взех папката, която ми подаде, и се върнах на работното си място. Включих компютъра и отворих програмата, на която ставаше магията.

Имах четири незавършени реклами, които трябваше да са готови до края на седмицата, така че се заех първо с тях.

Започнах с първата, която се отнасяше за откриването на магазин, правещ персонализирани суитшърти с качулки. По нея всичко беше готово, трябваше да добавя единствено час и дата. Клиентите ми ги съобщиха едва снощи, така че нямаше кога да ги добавя.

Сега го правя набързо. Набрах ги на клавиатурата, а след това избрах подходящия шрифт и цвят. Дооправих още малко неща на заден фон и беше готово.

Пуснах имейл на клиентите, че рекламата им бе готова и мога да им я изпратя или да я вземат лично с флашката, която ми бяха оставили.

Започнах със следващата, която беше все още на начален етап, и докато придобие някакъв вид, беше станало време за обедната почивка. По принцип оставах и продължавах работата си, но в момента определено ми трябваше цигара...или две.

Сутринта, като идвах към офиса, бях минала през едно магазинче, така че в себе си имах цигари. Взех якето си и се качих на покрива.

Почти всички отиваха да хапнат нещо в ресторантчето долу, а останалите бяха пред компютрите. Това винаги означаваше празен покрив. В момента точно това ми трябваше, просто спокойствие.

В мига, в който отворих обаче вратата, проклех късмета си. Фишър беше тук. В крайна сметка май щеше да е добре да науча името му, поне за мислите си, защото само това Фишър не ми се нравеше.

-Я виж ти - усмихна се той, докато прибираше кутията с цигарите си. Държеше една между показалеца и средния си пръст, а в другата ръка имаше запалка.

-Не знаех, че пушиш - обобщих аз, но май това ми изказване не беше на място. Та аз името му не знаех, как ще знам, че пуши.

-Ами, онази вечер дори не ми остави време да ти се представя - повдигна небрежно рамене и запали цигарата си.

Застанах срещу него, подпряна на парапета, и също изкарах цигара. Усмихна се щом видя това, а на дневна светлина трапчинките му бяха още по-забележими. Изведнъж ми се прииска да прокарам пръст през тях, а после и през устните му...

Кимбърли? Какви си ги мислиш, по дяволите!?

-Е, господин Фишър, пак се срещаме - издишах дим в лицето му.

-Неочаквано, но да - огледа ме от главата до петите, както аз бях направила по-рано. - Наричай ме Ерик. - вярно, че сестра ми го нарече Ерик. Май трябваше да я слушам по-често.

А с този Ерик излизаше, че ще си говорим повече, отколкото предполагах...