|2|

3.3K 238 33
                                    

Високия ръст няма никакви предимства, в това съм се убедила. Каквото и да правиш винаги привличаш внимание. Толкова е досадно.

Поне нямаше да бъда сама на тея курсове.
Рей не успя да премине, беше се провалила на единия изпит. Гаджето ѝ - Техьонг, също се беше провалил.
Оо, да и Юра щеше да бъде с нас! Тя си ги взе успешно, но искаше да бъде с приятелите си. Колко е мила, а?

Вървях към двора на даскалото унесена в мисли. Радвам се, че и останалите щяха да дойдат, така поне нямаше да съм сама с Рей и Техьонг.
Не ме разбирайте погрешно, не че имах нещо против влюбените гълъбчета, даже напротив! Радвах им се супер много, тъй като са супер сладки заедно.
Връзката им е доста сериозна.  Заедно са от осми клас, а и страшно си подхождат! Но просто знаете колко е неловко когато излезеш с приятелката си и гаджето ѝ. Все едно си трето колело. Не спират да се гушкат и целуват, като за момент забравят за съществуването ти и че изобщо си там. Затова предпочитам да има и други хора, с които поне да си говоря.
Въпреки всичко за мен най - важното нещо беше приятелите ми да са истински щастливи.
Това ми стигаше.

Както и да е.

Минавах през учителската стая, която беше отворена и с крайчеца на окото си успях да видя, как едно момче се опитваше да стигне  кутия, намираща се над един шкаф. И понеже беше твърде нависоко, а момчето...е беше си висок, но не достатъчно, за да я стигне, та реших да му помогна.

Влязох в стаята.
Беше с гръб и не можех да видя лицето му, но той дори не усети присъствието ми. Явно беше твърде съсредоточен в опити да стигне кутията.

ей, нека ти помогна" - пресегнах се и я взех. Обърнах се да му я подам, но щом го видях в лице, усмивката ми помръкна.

"Подиграваш ли ми се?" - каза с ядосан тон, стоящия пред мен Джънгкук.

В този момент бих го фраснала в муцуната, за да си го върна за това, което направи в салона. Все пак той бе виновника, заради когото ме оставиха на летни курсове.
Но честно казано не ми се занимаваше с поредния спор, денят ми и без това не беше розов. Ще си го върна тъпкано някой друг път.

Реших да сменя темата с нещо интересно.

"Чух, че много се трудиш за баскетболния отбор, тъпако!" - опитах се да прозвуча ентосиазирано.

Да, Джънгкук беше в баскетболния отбор заедно с Техьонг и Юнги.

"Продължавай все така, джудже!"

"Кого наричаш джудже, амазонка такава?" 

"Ей, простако! Опитах се да бъда мила, но ти пак продължаваш! Не заслужаваш и капка милост от моя страна!"  

"Каквооо? Мила?! Никога не си се и опитала да бъдеш такава!"

"Мила съм, но не и към теб! Какво да направя, че ти си виновен за всичко и само ме ядосваш!"

"Ето пак! Пак аз съм ти виновен!" - каза, като грабна кутията от ръцете ми и тръгна да я дава на класния, който пък тъкмо бе дошъл. Явно, за да провери защо се бави Кук.

"Ами то така си беше. Ти накара Хюи да ме дръпне"

"Млъквай!" - кресна джуджето в лицето ми.

"Майната ти!"

"Добрее, двойка комедийни идиоти, достатъчно!" - намеси се класния, който все още стоеше до вратата и слушаше поредната ни караница с Кук.

"Кого наричате така?" - извикахме в един глас аз и джуджето, след като осъзнахме, че старчето отново започна да използва този прякор, ако мога да го нарека така.

Господинът започна да ни вика 'двойка комедийни идиоти', известни под името 'Алл-Ханшин-Киоджин', още от първия ни ден в това училище.

"Какво правиш?!" - измърморих ядосано, бутайки Джънгкук. И двамата се опитвахме да излезем едновременно от вратата, но никой не отстъпваше.

"Мърдай, амазонке!"

"Ти мърдай, джудже!"

"Ох, стига! Любовната свада е до тук!"

"Не сме двойка!!!" -  креснахме едновременно, отново.

Най - накрая се отървах от този кретен и с бясна скорост се запътих към останалите.

"Защо се забави толкова, Хея?" - попита ме Рей.

"Ъх, попаднах в задръстване с един тъпунгер"

"Пак ли Кук?"

"За жалост, да"

След като се почерпахме и поразходихме из парка, се прибрах уморена от този скапан ден.

Взех си дълъг и успокоителен душ, облякох се, метнах се на леглото и моментално заспах .

______________________________________

My Lovely Complex |Jungkook|Where stories live. Discover now