My Lovely Complex |Jungkook|

|18|

Само един човек ме наричаше така.

Обърнах се отново към него.  Загледах се по - добре в лицето му, с цел да си спомня къде съм го виждала преди.

По принцип не помня имена, но запомням физиономии.

Върнах се назад във времето, някъде дълбоко в спомените си от детството.
Тогава ми просветна.
Това беше Лухан!
Как можах да го забравя и да не си спомня за това идиотче?!

"Лухан?!"

"А, добро утро!Спомни ли си?"

"Да, спомних си! Лулуу!" - дотичах до него и го прегърнах силно. - "Защо не ми каза, че си тук? Или звънна?"

"Исках да те изненадам! Толкова години минаха.." - хвана ми лицето в шепи и се загледа в него. - "Станала си по - красива, принцесо"

"Оо да бе..И ти си се променил, отслабнал си и си станал по - висок" - беше по - висок от мен, което страшно ме радваше.

С Лулу бяхме приятели от малки.
Най - добрите ми приятели по онова време бяха Джаксън и Лухан.
Но с Лухан се познавахме от по - дълго време, а с Джаксън - запознах се с него покрай оппа.

Помня запознанството ми с Лухан.
Беше лято, разхождах се из парка с омма.
Тя отиде за сладолед, а аз седнах на една пейка да я чакам.
Тогава видях как едно момче, а именно Лулу, се беше качил на дърво, заради кучето, което лаеше под него.
Ами, какво да ви кажа..много го беше страх от кучета, но явно някои неща не са се променили.

Помогнах му, като изгоних кучето. Благодари ми и си тръгна.

След това се оказа, че бяхме в една и съща детска градина.
Банда момчета се подиграваха на Лу, че е твърде женствен и темподобни.
Не издържах, отидох да им кажа две приказки и те се разкараха.

Така с Лоло станахме най - добри приятели.
С времето пораснахме, бяхме в едно даскало, но в различни класове.

Имаше един период в който той ми каза, че ме харесва, като повече от приятелка, но го отблъснах, защото го харесвах само като приятел, а и ме беше страх дали ще си останем приятели след това, затова не отвърнах на чувствата му.
Обясних му как стоят нещата, а той от своя страна каза "Разбирам те..малко ми е гадно, но няма да се откажа, Хея! Един ден ще си моя, само гледай!".
Тези думи не ми излязоха от главата.