My Lovely Complex |Jungkook|

|42|

На следващият ден Джънгкук го нямаше на училище. Питах Техьонг дали знаеш нещо, оказа се, че отсъствал по семейни причини.
Следователно денят мина обикновено и скучно.

На работа отново беше скучно, гледах да отбягвам малко Марк, не че бяхме скарани или нещо, просто сметнах за добре да не се доближавам до него тея дни...Поне докато не се изяснят и опраят нещата с Кук.
Тъкмо си свалях униформата и обличах дрехите, с които дойдох.
Отворих вратата и понечих да тръгна, мислейки си дали Кук е получил 'подаръка', който оставих снощи пред тях, когато някой прекъсна мислите ми.

"Хея тръгваш ли си?" - попита ме Марк.

"А..да..а ти още ли ще работиш?"

"Ах..да, имам още работа в кухнята...Както и да е, шефката ме попита ще работиш ли и на Sol празника?" - верно, че е утре.....На Sol празника прекарваш време със семейството си, ходи се на гробищата, има танци, фолклорни игри и много други. По принцип на този ден се почива, но явно дъртата чанта иска дори и тогава да работим.

"Аа..Sol..? Празника.." - замислих се. Спомени от предишните празници с Джънгкук изникнаха в съзнанието ми. От първата ни Коледа заедно, когато бяхме на концерт на G-Dragon, паднах, обелих си коляното, имах нужда от чудо и той се появи в точния момент, за да ме прегърне, изтрие сълзите ми и да се погрижи за коляното ми, като не пропусна да ме нарече 'идиотка', Коледата когато ни заключиха в онзи склад, когато му подарих ръкавици, защото спешно имаше нужда от такива, а той ме гушна силно с нагласата да се стоплим заедно, до летният фестивал, когато ми подари огромното меченце.
Липсваше ми всеки миг с него, не можех да лъжа, той ми липсваше и имах огромна нужда от него и не само сега..винаги съм имала.
Очите ми леко се навлажниха при мисълта, че тази година ще съм сама на празник и бях готова да се разплача, но се сдържах.

"Ам..Искаш ли да работиш на празника?" - нервно попита Марк, явно забелязал насълзените ми очи. -"Ще се съберем всички и ще си направим парти, след като затворим....Е, искаш ли да дойдеш?"

"Всички?"

"Дам! Шефката също ще е там. Чух, че миналата година така се напила, че се качила на масата и почнала да играе по килоти!" - засмя се гръмогласно Марк.

"Чинчаа?? Няма начин!" - последвах примера му и прихнах да се смея. Не вярвах на ушите си, такава строга и кисела дама да се напие, и да почне да играе по килоти на масата.