My Lovely Complex |Jungkook|

|26|

Прибрах се в нас, като първата ми работа бе е да си напиша домашните, че бяха доста.

След това се помъчих да гледам някоя от драмите си, но честно казано въобще не ми беше до гледане.
Мислих за днес, за Кук.
Начина по който се отнесе с мен ме нарани наистина много.

Мислех за тоя тъпунгер толкова много, че не усетих кога е станало време за лягане.
Облякох си пижамите и потънах в дълбок сън.

~~~

Събудих се от тропане по вратата.

Бях адски раздразнена, понеже днес бе Събота, което значи, че няма даскало и можех да си поспя до късно, но нее, късмета не беше на моя страна, трябваше някой идиот да ме събуди в 10 часа сутринта.
За някои хора като Рейван, 10 часа е късно, но за мен е рано, понеже обичам да си поспивам до късно и както може би се досещате, плановете ми за днес бяха: да спя до късно, да се въргалям в леглото цял ден, да се тъпча и гледам тъжни драми, депресирвайки и отчайвайки се от живота. Забава.

Нахалникът започна да тропа още по - силно.
Не мислех да ходя аз да отварям, но явно нямаше никой вкъщи, щом толкова продължително бе блъскането, та наех се да стана с голямо нежелание и да отворя на нахалника, съсипал настроението ми от сутринта.

Дотътрих си задника до вратата и отворих.

"Рейван, не знам какво целиш с това да ме събуждаш всяка сутрин и то в 9,10 часа сутринта, но д.." - отворих си очите най - накрая и се оциклих насреща, невярващо.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.

"ДЖЪНГКУК?"

"В целия си блясък" - усмихна ми се лъчезарно.

"Помислих те за Рейван, щото тяя обича да ме събужда рано сутрин..все тая. Какво правиш тук по дяволите? И то в 10 часа сутринта?"

"Аз.."

"Ти?"

"Дойдох, защотооо.."

"Защотоо?"

"Амии..омма ми каза да прекарам деня с теб и също така ти праща този домашно направен сладкиш" - подаде ми чиния, а в нея беше сладкиша, като имаше една сълфетка отгоре му.

Взех го и го погледнах тъпо.

"Защо не измислиш по - добро оправдание от това? Да знаеш хич не те бива да лъжеш, а знаеш колко мразя да ме лъжат.." - Джънгкук погледна виновно надолу. -"И определено мисля, че знаеш, че не желая да те виждам или да разговарям с теб отново" - понечих да затворя вратата, но той постави крака си преди да успея.