My Lovely Complex |Jungkook|

|38|

"Яя, за какво беше това отвратително представление?!" - попита Кук, Техьонг веднага щом Рейван си тръгна. Колкото до Джимин, Лухан и г-н Се Ги, те отдавна свалиха грима от лицето си и се въведоха в нормален вид.

"Аз.. Искам Рейван да ме намрази..Ако ме намрази, ще може да отиде в Бусан без притеснения. Между другото, благодаря момчета и г-н Се Ги!" - усмихна им се вяло Тей.

"Идиот! Защо не ми каза за това?! Нали сме най-добри приятели!" - развика се джуджето.

"Да, но..щеше да ми се ядосаш много"

"Абсолютно вярно!" - удари лек шамар по бузата на Техьонг, който не се противеше, тъй като си го заслужаваше. Очите на Те отново започнаха да се пълнят със сълзи, но не заради болката, която чувстваше причинена му от Кук, а че наистина нарани Рейван и нещата ставаха по - зле. -"Не прави такива неща след като знаеш, че после пак ще цивриш. Трябваше просто да бъдеш искрен с нея"

*Гледна точка на Рейван*

След тези думи, които чух от Техьонг, не чаках втора покана, затова си взех нещата и си тръгнах.
Бях ядосана, тъжна, но и се чувствах виновна. Толкова много чувства в едно. Бях разочарована от това което Техьонг направи, но най ме заболяха думите, които изрече, въпреки че знам, защо беше целият този цирк, дори и идиот ще се досети.
Не искаше да ходя.
Но да съм честна, чувствах се виновна през цялото време, че ще го оставя сам, че щях да вляза в университет без да му кажа...Явно, все пак и двамата имаме някаква вина. Той просто не е бил искрен с мен през цялото това време, само се е преструвал с изкуствена усмивка, а аз дори и не забелязах.
Добър актьор е, но можеше да ми каже и....определено нямаше да се стигне до тук.

Прибрах се вкъщи и се проснах на леглото. Нямах никакъв апетит дори, затова реших днес да пропусна обяда и вечерята.
Написах си домашните с триста зора, тъй като бях изключително разсеяна, нямам си и на идея дали е вярно или грешно, но не ми пукаше особено.
Излегнах се на леглото и забих поглед в тавана. Не исках да мисля за нищо, защото мозъкът ми щеше да експлодира.
Преди да се усетя вече бях заспала.

*******************

Събудих се някъде към 20:00 часа.
Изведнъж изпитах странното чувство да видя всички подаръци, които Техьонг ми е купувал и нещата, които е правил за мен.