My Lovely Complex |Jungkook|

|23|

Ако се бяхме срещнали нормално, като високо момче и ниско момиче, и си бяхме признали чувствата един към друг, сега нямаше да сме комедийно дуо.
Вероятно щеше да ни потръгне.

Но мечтите ми са далеч от реалността.

След този трагичен момент, всички ученици от класовете, както и ние, се запътихме към хотела, в който щяхме да нощуваме.

Бях в една стая с Рейван и Юра.
Взехме си ключа от рецепцията и се запътихме към асансьора, но преди това класният ни съобщи веднага щом си починем и поосвежим малко, да слизаме в ресторанта на вечеря.

Не след дълго слязохме.

Честно казано, не успях да хапна нищо.
Не бях гладна, та кой яде в такъв момент?
Чувствах, че живота ме е напуснал тотално.
Само стоях и си ровех в ориза, като от време на време лапах по 1-2 зрънца.

"Болии!! Рейван! Дявол те взел! Пуснии!!" - крещеше Джънгкук на Рейван, която безмилостно го дърпаше за косата.

"Млъквай, кретен! Погледни на там!" - посочи с пръст към мен. -"Виж! Хея е в шок и съвсем е пребледняла! Какво смяташ на правиш относно това?"

"Какво смятам да правя ли?" - повтори думите ѝ Кук.

"Ах..горката Хея" - въздъхна Техьонг, който пък беше седнал върху гърба на Джънгкук.

"Яя! Нали ти беше този, който ме накара да кажа каквото мисля?"

"Дори и така да е, не трябваше да я режеш толкова гадно!"

"Да! Ти си жесток!" - съгласи се Рейван с Те. -"Кажи, какво не харесваш в Хея?"

"Вече ви казах! Не, че не я харесвам"

"Тогава какво?"

"Простоо...амии...." - зяпнаха го с широко отворени очи Рей и ТеТе, в опит да продължи. -"Мм....Вземи например този ориз, ако ти кажа да го считаш за кимчи, ще кажеш ли 'Да, добре'?"

"О-ориз?"

"Кимчи?"

"ИДИОТ!" - лепнаха го по тиквата, което предизвика падането му на земята. -"Не казвай толкова неразбираеми неща!"

"Ох, амаа..аз дадох само пример, за бога, спрете да ме биете!" - оплакваше се отчаяно Джънгкук.

"Не сравнявай Хея с ориз!"

След този цирк, който тримката изиграха в ресторанта, всички се наядоха, освен мен, и се заотиваха по стаите.