My Lovely Complex |Jungkook|

|24|

•°•°На следващия ден•°•°

Вече бяхме в Хакодате.

Беше ни последният ден от екскурзията.
Бе 10 часа сутринта, имахме време да поразгледаме наоколо до 18 часа.

Преди да ни пусне, класният ни съобщи, че трябва да бъдем навреме на уговореното място - на гарата, където близо до него имаше лифт, с който щяхме да се изкачваме, за да видим известната гледка, от където се вижда целият Хакодате.
Това ни беше последната дестинация, след това щяхме да потегляме към Сеул.

"Най - после свободно време! Къде да идем?" - с Джънгкук избирахме кое място да посетим първо, като бяхме забучили нос в списанието, (онова което гледахме вчера в супермаркета, взех си го). -"В района на залива?"
"Първо да идем в ресторанта, препоръчан от G-Dragon"
"Но..ние току-що закусвахме" - сепнах се. -"Твърде много ядеш за дребосък"
"К'во? Добре тогава, ще ида сам!"
"Ахх, арасоо, ще дойда с теб. Но трябва да разделиш храната с мен!"
"Арасо. Да тръгваме!"
"Хайде!" - побягнахме към дестинациите, които щяхме да посетим.

Ще излъжа, ако кажа, че това не беше един от най - хубавите дни в живота ми.

Разгледахме пазара, магазините и центара.
Видяхме всякакви, нови неща за нас.
Ядохме във въпросния ресторант, към който се бяхме запътили по - рано и беше адски вкусно.
Возихме се в местния трамвай, като Джънгкук през цялото време не спря да крещи "Трамваите са супер!".
Ходихме до известната кула, която приличаше на звезда, направихме си 200 снимки, отново се возихме в рикша, обиколихме почти навсякъде.

Сега бяхме на мястото, където G-Dragon се беше снимал.

Джънгкук застана в същата поза, чакащ да го снимам.

"Как е?" - попита ме преди да го снимам.
Аз от своя страна, умрях да се хиля на позата и физиономията, която така упорито се опитваше да издокара като на G-Dragon.
"Спри да се смееш като откачалка и побързай! Това е неловко!" - беше си неловко, понеже имаше доста хора, които чакаха да се снимат на същото място.
Продължих да се смея, като напушена.
"Забрави! Ставам!"
"Недей! Не забравяй за какво дойдохме тук!"
"Помня! После си ти на ред!" - най - накрая го снимах, след което се залях от смях, отново.
"Страшен си!"

Знаете ли...мисля, че все още харесвам Джънгкук, току - що го осъзнах...Мислех, че така като станем отново комедийно дуо, ще мога да преглътна чувствата си към него, но уви.
А и ще е адски трудно за мен да го забравя.
Но, ако го кажа ще бъде неловко.