My Lovely Complex |Jungkook|

|39|

Хораа, преди да почнете да четете, тези които гледат к-драми, предложете ми някви с  романтика и комедия 😂
Благодаря ви предварително 💙
______________________________________

"Какво стана с ученето?" - попитах Джънгкук, докато им давах менютата с напитките.

"Продължавам. Ще ходя на подготвителния клас след малко"

"Яя, дори и неделите ли?" - изненадана гримаса се появи на лицето ми.

"Няма почивни дни за кандидатстващите" - заяви гордо с вдигната глава.

"Особено за тези с лоши оценки" - обади се Техьонг, сръчквайки Рей. -"Аа, Хеяя, къде е онзи мм...хубавия помощник в кухнята, който спомена..не му помня името.. Та днес не е ли на работа?"

"А, Марк? Днес не съм го виждала на работа.."

"Яя, кой е той?" - заинтерсува се Кук.

"Следващата мишена на фетиша ѝ по великани и под великани разбирай 'момчета по-високи от нея'" - подшушна му Рейван, но достатъчно силно, за да чуя. Прехапах долната си устна и я погледнах на кръв.

"Фетиш към великани?" - погледна ме объркано Кук. -"Какво? Той по-висок ли е от теб?"

"Яя, няма значение!! Рейван, казах ти, че не е така! К'ви фетиши бълнуваш? Ъх..Важното е, че Марк се оказа голям G-Dragon фен!"

"Няма начин! Чинча?" - разшириха се очите на джуджето.

"Даа, но трябва да тръгвам, че иначе пак ще ми се кара оная вещица" - побързах да взема менютата и побягнах към следващите маси, за да обслужа нетърпеливите клиенти.

"Яя, ама ние още не сме поръчали!!" - креснаха и тримата след мен, като ме подсетиха за поръчката им.

След около час бяха готови да си тръгват и отидох, за да занеса сметката им.

"Е, джаги, виждам, че си добре. Усмихната и бодра както винаги.. Изглежда си в по - добро настроение, отколкото мислех" - обърна се Кук , с усмивка към мен, преди да тръгнат, като сложи ръце на рамената ми и ме придърпа в силна прегръдка.

"Яя, виж тии!" - усмихна се мазно Техьонг. -"Каза, че искаш да ѝ се посмееш, но всъщност си се тревожил, налии?"

"Кеоптаа!!" - казаха в един глас Рей и Те.

Кук се отдръпна от прегръдката за момент и успях да видя как бузите му придобиха алено-червен цвят.
Отново ме гушна, за да не виждам срамежливото му лице, и зарови нос във врата ми.
След не повече от 1 минута се отдели за пореден път и погледна Рейван и Те накриво.