My Lovely Complex |Jungkook|

|34|

Уикендите минаха бързо и неусетно.

Днес отново бе понеделник....училище, или по - точно - мъчилище.

Станах от леглото с огромно нежелание и се дотътрих в банята, за да се измия.
Тъкмо щях да си мия зъбите, когато някой звънна на вратата.
Хич не ми се слизаше в този вид - къси шортички, тениска с къси ръкави, която бе изцапана от паста за зъби, разчорлен кок и с четка за зъби в устата. Да не пропуснем ужасните кръгове под очите - снощи пак стоях до късно, за да играя видео игри.
Нямаше да отварям, но тъй като няма никой в нас, бях принудена да го направя.

Щом отворих пред мен стоеше перфектната фигура на Джънгкук.

Вярно бе, днес щяхме да ходим заедно на училище, но аз пак се успах.

Хвърлих се в прегръдките му, в момента, в който затворих вратата, а той ме вдигна и завъртя във въздуха леко.
Погледнах го в очите.
Кук ме приземи и с едната си ръка извади четката за зъби от устата ми, другата сложи на талията ми, като ме придърпа плътно, така че да усещам всяка една част от него (който за квото си мисли хд).
Скъси разстоянието по между ни и слепи устните си с моите.

"Ъх, измий си зъбите" - каза джуджето, щом се отделихме поради липса на въздух.

"Яя! Пабо! Как може да говориш така на едно момиче?!" - обърнах се на една страна, зачервявайки се от това, което Кук каза.

"Ти момиче ли си изобщо?" - ии до тук с милия Джънгкук.

"Ми да, по - мъжествена съм от теб"

"Пак съм по - красив от теб" - намигна ми, доближавайки се към мен със секси походка, която му се получава изключително добре.

"От сега ме караш да съжалявам, че се събрах с теб" - казах тихо на шега разбира се, въртейки очи.

"Я! Какво каза?!!" - хвана ме грубо за талията, отново.

"Хм? Не знаам..казах ли нещо?" - усмихнах се невинно и с показалеца си го избутах от мен.

Щом се отскубнах от него, тръгнах да бягам нагоре по стълбите към моята стая, преди да се е усетил, но точно когато щях да затворя вратата под носа му, Кук успя да я избута и си влезе най - нахално.
При бутането обаче, аз паднах на пода по дупе.

Джънгкук застана пред мен с кръстени ръце.
Погледнах нагоре, усмихвайки се сладко и протегнах ръка в знак да ми помогне да стана.
Вместо това, джуджето се наведе и ме вдигна, така че да обвия крака около кръста му.
Е, не се оплаквах де.